Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днес честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост. На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици“ в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство. Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта "Царевец“. По традиция актьори от Великотърновския театър правят възстановка по прочитането на манифеста.
"Винаги миролюбив Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят…Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство. И заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ми акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“.
Група великотърновски актьори отново пресъздават събитията от преди 117 години в църквата "Св. 40 мъченици“ и в крепостта "Царевец“.
"Единението е дефицитно днес“, казва актьорът Милен Иванов, който като княз Фердинанд Първи изрича думите на манифеста от 1908 година и провъзгласява независимостта на България:
"Явно на нашия народ така му е писано, че единението помежду ни да бъде в много случаи трудно достижимо и постоянно дефицитно. Аз съм си задавал много пъти този въпрос какво е вълнувало тогавашните наши съотечественици, дали са били чак толкова единни, колкото днес ние оценяваме, но, ако човек се зарови в документите, ще види, че резултатът, който е постигнат, показва някакво единение, но неговото постигане при всички положения не е било с пълно единодушие, както си го представяме“.
"Много различни са били политиците ни тогава, както са били различни и времената, но министър-председателят Александър Малинов, който пише манифеста на гара Две могили във влака от Русе към Търново, е бил изключителен визионер и забележителен политик", казва за своя образ актьорът Игнат Дълбоков:
"В него виждам и голяма доза стоицизъм, защото той поставя разума над емоциите, умее да е балансиран. От днешните политици има такива, които звучат красиво, които казват неща, които се доближават до Александър Малинов, но бързо биваме разочаровани".
"Не можем да се отърсим от комплексите си като общество, а идеята за единение днес категорично липсва", коментира режисьорът на възстановката Антоний Цонев:
"Цветан Радославов написва сегашният ни химн, когато отива на фронта и това е бил целият български народ. Сега, ако ни се наложи, имам чувството, че ще бягат в обратна посока. Това чувство за единение, за тази наскоро освободена държава, е държал българския народ обединен. Днес сме орел, рак и щука. Би трябвало да имаме някакви цели като общество. Болно, болно ми е. Трябва да си научим историята, особено най-новата“.
"Нужно е разбиране. Хората са много разделени. Говорим за независимостта на България през 1908 година. Задавам си един въпрос, на който не мога да си отговоря – днес кой е този независим народ, свободен народ? Аз не зная кой е“, допълва актьорът Милен Иванов, пресъздаващ Фердинанд.
За първи път във възстановката по провъзгласяването на независимостта във Велико Търново като министри в правителството на Александър Малинов се включват младите актьори на драматично-музикалния театър "Константин Кисимов“ Самуил Горанов и Самуил Сребрев. Те нямат реплики, но трепетът, с който се връщат към историческите събития отпреди 117 години, е вълнуващ. В каква България им се иска да живеят:
"Такава, в която има възможности и желание да се постигне нещо над битовото, в такава България, в която хората не се притесняват да изразят себе си. Чувствам се като независим българин“, казва Самуил Горанов.
"Живеем в сегашната България. Тя е такава, каквато е и мисля, че е наш дълг да се грижим за нея, да я обичаме, за да я направим по-добра. Независим българин съм, но завися от хората около себе си“, допълва Самуил Сребрев.
4
