Чуй новината: Това каза пред БНР архитект Анета Василева, преподавател в Катедрата по история и теория на архитектурата в УАСГ.
Тези квартали са продукт на архитектурния модернизъм. В същото време са продукт на икономична система на строителство, за да бъдат масови и достъпни. Те обаче остаряват зле и се амортизират бързо, коментира специалистът.
Емблематични са саниранията на германските или шведските панелни блокове. Те не повтарят грешките, например на Москва, в която са предприели разрушаване на т.нар. хрушчовки, панелни жилища, строени през 50-те години на миналия век, но на тяхно място изникват многоетажни сгради, които променят средата и предизвикват недоволството на жителите на старите панелни квартали, посочи арх. Василева в предаването "Хоризонт до обед".
На границата на 19 и 20 век социални утописти, урбанисти и архитекти са създавали модели за масово жилищно строителство. Появяват се теориите за града-градина, за сателитни градове. До ден днешен остава целта как да направим среда за живот за максимално количество хора, които да се чувстват добре, отбеляза тя.
По думите ѝ, провалите в архитектурата често се свързват с провали извън нея.
София разполага с доста зелени площи в сравнение с много други европейски столици, подчерта арх. Василева.
"Ако погледнете София отгоре, ще видите прословутите зелени клинове – Северен парк, Южен парк, Западен парк. Как, доколко и кога сме "изяли" части от тези клинове, защо не сме направили качествено връзката с Витоша или с реките в София, са теми, които трябва да продължават да се обсъждат."
Анета Василева е била в САЩ във връзка с изследователски проект, изучаващ построяването на многофамилни комплекси на фона на културата на еднофамилната къща там. Част от тези жилища са били изградени по програма за ликвидиране на икономическите последствия от Голямата депресия. Сега някои от тях са гета, а други – не.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
