Болшой театър в Москва откри юбилейния си 250-и сезон с премиерата на операта “Йоланта“ от Пьотр Илич Чайковски. Постановката е на Елчин Азизов, който е и художник по костюмите. Сценограф на спектакъла, който се играе на Новата сцена на театъра, е Альона Пикалова, художник на осветлението – Андрей Абрамов. Диригент–постановчик е Антон Гришанин, диригент – Павел Сорокин.
По-рано тази година театърът организира поредица от събития, посветени на предстоящия през 2026 г. юбилей. В музея на Болшой още преди края на предишния сезон на плазмени екрани се експонират архивни фотографии от различни периоди, които маркират славните страници в историята на театъра, както и знакови имена, свързали житейската и творческата си съдба с едната от двете най-важни руски оперни и балетни сцени.
Два фестивала – посветени на гениалните композитори Вагнер и Верди и проведени до края на предишния сезон, предложиха поредица от събития, свързани с предстоящата годишнина. Вагнеровият фестивал включваше изпълнения на постановките на Мариинския театър на “Танхойзер“ от 2021 г. (която не беше поставяна на сцената на Болшой повече от век, от 1919 г.) и на обновената през 2023 г. постановка от 2003 г. на тетралогията “Пръстенът на нибелунга“. Играха се и представления на още едно важно вагнерово заглавие – “Лоенгрин“.
Вердиевият фестивал включваше изпълнения на “Риголето“ – нова постановка на Джанкарло дел Монако от сезон 2024/2025, и на “Бал с маски“ на Давиде Ливърмор отпреди няколко години, както и спектакли на други две безсмъртни вердиеви творби – “Аида“ и “Травиата“.
Болшой отбеляза още две годишнини на знакови балетни постановки – 50 г. от премиерата на “Иван Грозни“ на легендата Юрий Григорович и 125 г. от първите представления на сцената на театъра на балета “Раймонда“ от Глазунов.
Болшой театър води началото си като частен театър на провинциалния прокурор, княз Пьотр Урусов. На 28 март 1776 г. императрица Екатерина II подписва привилегия, с която князът “да бъде домакин на всички театрални представления в Москва“ за период от десет години. Тази дата се счита за ден на основаване на московския Болшой театър. Урусов се задължава да построи каменен театър в рамките на пет години “с такава външна украса, че да може да служи като украшение на града“. Проектираната от архитекта Кристиан Розберг сграда е издигната само за пет месеца.
Откриването на първия московски публичен Театър “Петровски“ се състои на 10 януари 1781 г. Репертоарът му се състои предимно от руски и италиански комични опери с балети и от отделни балетни заглавия. В първия етап от съществуването на “Петровски“ оперната и драматичната трупа са едно цяло. Театърът получава името си поради своето местоположение.
През 1805 г. сградата е унищожена от пожар. През 1808 г. за него е построено ново здание, театър “Арбат“ – единственото, издигнато в Москва по проект на архитекта Карло Роси “като гръцки храм, с колони около него и галерия в средата им, по която може да се обикаля целият театър“. Сградата е стояла върху солидна каменна основа, но е била изцяло дървена. Когато армията на Наполеон окупира Москва и започва Големият московски пожар от 1812 г., тя е сред първите, които изгарят.
През юли 1820 г. започва строителството на нова театрална сграда, която трябва да се превърне в център на градската композиция на площада и прилежащите улици. Тържественото откриване на новия театър – много по-голям от изгубения стар и затова наречен “Болшой Петровски“ – се състои на 18 януари 1825 г.
“Произведение на най-новото изкуство, огромна сграда, изработена по всички правила на вкуса“ – така Михаил Лермонтов описва новия театър в своята “Панорама на Москва“.
Новият театър, който по размери превъзхожда дори столичния Болшой Каменни театър в Санкт Петербург, се отличавал с монументално величие, пропорционалност, хармония на архитектурните форми и богатство на вътрешната украса. Огромната зала можела да побере над две хиляди души. Сградата на Болшой Петровски театър съществува почти трийсет години. докато на 11 март 1853 г. избухва пожар, който за три дни унищожава всичко.
Конкурсът за реставрация на пострадалата сграда е спечелен от Алберт Кавос, професор в Санктпетербургската академия на изкуствата и главен архитект на Императорските театри. Изключителната скорост на реконструкцията се обяснява с факта, че строителството е трябвало да бъде завършено навреме за тържествата по случай коронацията на император Александър II. Болшой театър, практически построен наново, открива врати на 20 август 1856 г. с операта “Пуритани“ от Винченцо Белини.
“Тази огромна сграда, издигната за удоволствие и забавление на хората... превъзхожда почти всички известни европейски театри“ пише по този повод вестник “Московские ведомости“.
През втората половина на 19 век Болшой театър е смятан за един от най-добрите в света заради акустичните си качества и това се дължи на умението на Алберт Кавос, който проектирал аудиторията като огромен музикален инструмент. За украса на стените са използвани дървени панели от резонансен смърч, дървен вместо железен е и таванът, чиято живописна част е направена от дървени панели. Всичко в тази зала е служило на акустиката, дори декорът на ложите е направен от папие-маше.
Пространството на аудиторията е значително разширено, залата се сдобива с още едно ниво, става шестетажна и може да побере около 2300 зрители. Церемониалната императорска ложа, леко вдадена напред, се превръща в неин център, срещу сцената. А пурпурно-златният блясък изумява всеки, който влиза в тази зала - както в първите години от съществуването на Болшой театър, така и десетилетия по-късно.
Полилеят в аудиторията първоначално е осветен от триста маслени лампи. За целта той е бил издиган през отвор в тавана в специално помещение. Около този отвор е изградена кръгла композиция, върху която академик Алексей Титов рисува картината “Аполон и музите“. Тази картина има своя “тайна“, достъпна само на много внимателно око, което познава древногръцката митология: вместо музата на свещените химни Полихимния, Титов е изобразил муза на живописта, измислена от него, с палитра и с четка в ръце.
Изборът на постановки, с които театърът открива първите си сезони, отразява вкусовете на придворната аристокрация: италиански и френски опери, изпълнявани от артисти на италианската трупа, която заема водеща позиция в Болшой театър през 60-те и 70-те години на XIX век. В представленията редовно участват и звезди от световната оперна сцена.
На 20 февруари (4 март нов стил) 1877 г. в Болшой театър е световната премиера на балета “Лебедово езеро“ от Пьотр Илич Чайковски. Музиката е поръчана на композитора от Болшой театър и е изпълнена за първи път в него. Първата постановка на балета се смята за неуспешна, въпреки че за това време е издържала значителен брой представления. Чайковски дебютира в Болшой театър не само като автор на балет, но и на опера. На 18 (30) януари 1869 г. се състои премиерата на операта “Воевода“ – първата, излязла изпод перото му. Недоволен от работата си, композиторът унищожил значителна част от партитурата. Това не го възпряло от желанието да опита сили в този жанр и в бъдеще. “Евгений Онегин“ (1881) от Пьотр Илич Чайковски се превръща в една от най-популярните опери в репертоара на театъра и една от най-обичаните от московската публика.
Много бързо Болшой театър претворява най-високите постижения на руското оперно изкуство: произведения на М. П. Мусоргски, А. П. Бородин, Н. А. Римски-Корсаков. Едновременно с това продължава по-нататъшното усвояване на западни оперни класики, застъпени са както от най-репертоарните, така и доста по-редки заглавия.
През 1904–1906 г. Сергей Рахманинов е музикален директор на операта на Болшой театър и издига безпрецедентно музикалния компонент на представленията. Дебютът му се състои в представление от съвременния репертоар: за първи път в Болшой той дирижира операта на А. Даргомижски “Русалката“, по-късно “Дама пика“ и “Евгений Онегин“ от Чайковски и “Княз Игор“ от Бородин.
И трите опери на Рахманинов за първи път виждат бял свят именно в Болшой. Първата – “Алеко“, е дипломната му работа от консерваторията през 1893 г. Другите две – “Скъперникът“ и “Франческа да Римини“, са дирижирани от самия автор по време на работата му в Болшой през 1906 г.
Рахманинов си спечелва репутацията на изключителен оперен диригент. А триумфът на “Живот за царя“ несъмнено е заради участието на легендата Фьодор Шаляпин. За неговото присъствие в театъра и до днес напомня запазената в музея на театъра и ползвана лично от него “гримьорка“. Шаляпин допринася за реформата на оперната режисура, има познания за театралните костюми и сам се занимава с грима. Необичайно успешната премиера на операта “Псковитянка“ (1901) от Николай Римски-Корсаков е резултат от съвместните усилия на Шаляпин и на режисьора (който е и певец) Ромуалд Василевски.
След Октомврийската революция съществуването на театъра е нестабилно, но през 1919 г. шест от най-старите театри в Русия, включително Болшой, получават званието академични, а през 1922 г. болшевишкото правителство намира затварянето на Болшой театър за икономически нецелесъобразно. По това време “адаптирането“ на сградата към нуждите на новата власт е в разгара си. Болшой театър става столичен театър през 1918 г., когато Москва отново е определена за столица на държавата, и е домакин на Всеруски конгреси на Съветите и на Коминтерна. От сцената на Болшой театър е провъзгласено и образуването на СССР. През 1925 г. тържествено е отбелязана 100-годишнината на оперните и балетни представления след откриването на сградата на Болшой Петровски театър през 1825 г.
По време на Втората световна война основната част от трупата на театъра е евакуирана в Куйбишев (днешна Самара) за почти две години - от октомври 1941 г. до юли 1943 г.
На 22 октомври 1941 г. върху Болшой театър пада бомба. Взривната вълна преминава диагонално между колоните на портика, пробива фасадната стена и причинява значителни щети на вестибюла. Въпреки трудностите на военното време и студа, през зимата на 1942 г. в театъра започват реставрационни работи, но представления продължават да се играят и в Москва.
След края на Втората световна война начело на театъра се сменят различни ръководства, които поддържат относително постоянна политиката на театъра, който освен класически руски оперен и балетен репертоар, включва все повече чужди заглавия.
Само през миналия сезон освен много харесваните от публиката опери като “Княз Игор“ от Бородин и “Сорочински панаир“ от Мусоргски (постановка на Мариинския театър в Санкт Петербург), в афиша са и творби на Рихард Щраус, Рихард Вагнер, Джузепе Верди. Утвърдена практика през десетилетията са гостуванията на чужди театри с техни постановки, сред които се откроява гастролът на Софийската национална опера и балет преди няколко години. Играни са спектакли на знакови режисьори като Франко Дзефирели с неговата “Турандот“ за Ла Скала. Публиката на Болшой редовно гледа оперни и балетни спектакли на гостуващи театри от цялата страна.
Артистичният състав на трупата винаги се е отличавал с едни най-ярките таланти на Русия. Високото художествено ниво на оперните спектакли през годините се поддържа от диригенти като Николай Голованов, Юрий Симонов, Мстислав Ростропович, Евгений Светланов, Генадий Рождественски, Александър Лазарев... Не по-малко впечатляващ е списъкът на изпълнителите на сцената на Болшой: Максим Михайлов, Марк Райзен, Мария Максакова, Ирина Архипова, Елена Образцова, Галина Вишневская, Тамара Синявская, Евгений Нестеренко, Владимир Атлантов, Зураб Соткилава, Дмитрий Хворостовски, Юрий Мазурок и в по-ново време – Анна Нетребко, Екатерина Семенчук, Илдар Абдразаков...
Днешния си блясък сградата на Болшой театър придобива след шестгодишен ремонт, приключил през 2011 г. с удвояване до 72 000 квадратни метра на площта му чрез изграждането на подземни помещения. Сериозната инвестиция в обновяването на историческата сграда, която по неофициални оценки възлиза на повече от 1 млрд. долара, включва възстановяване на оригиналната акустика на Историческата зала, намаляване на броя на местата в нея до 1740, поставяне на олекотена дървена конструкция под оркестрината на мястото на циментова плоча от предишна реконструкция. Сцената е ремонтирана с най-модерно оборудване, реставрирани са интериорът, уникалните мозайки, фрески, картини. Балетният подиум е с възстановен оригинален наклон, доставен е и произведеният в Германия нов орган. Два панорамни вътрешни асансьора свързват шестте етажа на сградата с ефектни изгледи към стълбите и към площадките на отделните етажи.
Възстановени в оригиналния си вид от 1856 г. са оригиналните музи на фасадата на театъра, която сега краси историческият герб на Русия на мястото на барелефа на СССР. Скулптурната композиция на Аполон с четирите коня на върха на сградата, от дълго време е сред най-забележимите символи на Москва. Самият площад “Театрален“, под който се намира залата “Бетовен“ с 300 места, наподобява малък парк с фонтан и озеленяване. Всяка вечер по него преминават стотици посетители на оперните и балетни спектакли на храма на изкуството, в какъвто през последните 250 години се е превърнал Болшой театър.
Новата сцена на Болшой театър, построена до историческата сграда, е открита през 2002 г. Днес тук се играят представления от основния репертоар на театъра, а също така гастролират руски и чуждестранни трупи. Сградата на Новата сцена е построена в класически стил: с четириколонен портик и мраморни стълбища. Залата е проектирана за 960 места, което я прави по-интимна от историческата сцена. На Новата сцена се изпълняват барокови опери, произведения на Росини и Моцарт, както и модерни балети Залата е значително по-малка от историческата сцена, но не ѝ отстъпва по лукс на декорацията: бели и теракотени тонове със златни инкрустации, паркетни подове от ценна дървесина, мраморни мозайки, луксозен кристален полилей в аудиторията, проектиран в стила на полилея в историческата сграда. Таванът в залата е изрисуван по скици на Лев Бакст, сценичната завеса – по рисунки на Зураб Церетели. Новата зала се отличава не само с външната си елегантност, но и с несравнимо техническо оборудване и ниво на комфорт.
Един от филиалите на Болшой театър – театърът на Борис Покровски, остава в историята като пионер на малко известни оперни произведения и като едно от малкото места, които дават възможност на съвременните композитори да си изградят име. Днес това е Камерната сцена на главния музикален театър. Покровски е директор до смъртта си през 2009 г. През 2018 г. театърът на Покровски е присъединен към Болшой театър и става негова камерна сцена, като частично запазва собствения си уникален репертоар.
