Д-р Иван Мартинов: Инфарктът на миокарда: Времето е живот

На Световния ден на сърцето - 29 септември темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" е остър инфаркт на миокарда. 

Кои са новите рискови фактори за инфаркт на миокарда, извън познатите ни досега?

Колко е важно състоянието на коронарната артерия, за да се предпазим от инфаркт?

Кои са най-големите грешки на пациентите, преживяли един или няколко инфаркта?

Слушайте епизода тук:

✔️ Д-р Иван Мартинов – началник на отделението по "Инвазивна кардиология" на Пирогов

От разговора ще научим:

✔️ Какво представлява острият миокарден инфаркт и този инфаркт ли е най-опасен за човек

✔️ Кои са новостите в лечението на пациентите с миокарден инфаркт

✔️ Има ли подмладяване на пациенти с ОМИ

✔️ Има ли категорични научни данни, че орални бактерии могат да причиняват сърдечен инфаркт

✔️ Предпазва ли противогрипната ваксина от инфаркт

✔️ Различни ли са симптомите на инфаркт при жените и мъжете

✔️ Какви са те при едните и другите и кой пол по-тежко прекарва инфаркта

✔️ Кои са рисковите фактори за инфаркт при мъжете и кои при жените

✔️ Има ли нужда от подобрение в лечението на инфарктите у нас с оглед на здравната ни система

✔️ Какви са  препоръките за здраво сърце и съдове

В новия епизод на  подкаста на БНР "В центъра на системата" разглеждаме една от водещите причини за смъртност у нас и по света – острият миокарден инфаркт. Разговаряме с д-р Иван Мартинов, който не само познава болестта отблизо, но и ежедневно спасява животи в най-критичните моменти.

Какво представлява острият инфаркт на миокарда?

Инфарктът на миокарда е остро състояние, при което кръвоснабдяването към определена част от сърдечния мускул е блокирано, най-често от тромб (съсирек) в една от коронарните артерии. Това води до загиване на тъкан, а без бърза намеса и до сериозни увреждания или смърт.

"Времето е мускул" - подчертава д-р Мартинов. "Колкото по-рано се отпуши артерията, толкова повече сърдечна тъкан може да бъде спасена."

Българската система – адекватна и покриваща

Според д-р Мартинов, в рамките на последните 20 години България е изградена мрежа от инвазивни кардиологични центрове, която обхваща почти цялата страна. Стандартът изисква пациентът с остър инфаркт да бъде транспортиран до 2 часа след началото на симптомите.

Освен добре известните - висок холестерол, диабет, тютюнопушене, стрес – в практиката вече се виждат ефекти от: употреба на наркотици (кокаин, амфетамини), на новите форми на никотин (вейпове), на марихуана -  2 пъти по-рискова за инфаркт от тютюна.

"Възпалителният процес в организма има ключова роля, включително при гри“, каза д-р Мартинов. Затова противогрипната ваксинация при хора в рискови групи може реално да намали вероятността от инфаркт, допълни кардиологът, като напомни, че сега идва времето за поставянето на безплатните противогрипни ваксини за възрастните хора. 

Инфарктът има лице - но често е различно

Симптомите при инфаркт не са универсални. Класическата болка в гърдите, ирадиираща към ръката или челюстта, не винаги присъства. При жените, симптоматиката често е по-слабо изразена, което води до по-късно търсене на медицинска помощ и по-лоша прогноза.

Статистика и реалност

300 инфаркта годишно преминават през отделението на д-р Мартинов. При остри коронарни синдроми (вкл. по-леките форми) – над 700 случая. Тревожна тенденция е "подмладяването" на инфарктите - със случаи при хора на 28–30 години.

"През лятото средната възраст на пациентите с инфаркт при нас бе 45 години", сподели д-р Мартинов.

Нови рискови фактори: отвъд традиционното

Изследване от Университета в Тампере във Финландия разкрива тревожна връзка между бактериите, живеещи в устата и гърлото, и риска от сърдечен инфаркт. Откритието може да промени начина, по който разбираме и предотвратяваме сърдечносъдовите заболявания. 

Възпаления и връзка с устната флора

Проблемът възниква, когато биофилмът /зъбната плака/ се активира и започва да произвежда ново поколение бактерии, които се отделят и навлизат в атеросклеротичната плака, причинявайки възпаление, което може да доведе до нейното разкъсване и образуване на тромб.

Изследвания показват възможна връзка между бактериите в устата и инфарктите. Възпаленията, причинени от зъбни или гърлени инфекции, може да действат като "спусък" за плаките в артериите.

Генетика, холестерол и профилактика

Инфарктът има генетична компонента, особено при фамилна хиперхолестеролемия. Затова: липидният профил трябва да се следи още от млада възраст.

Диетата влияе само върху 15% от холестерола – останалото се произвежда ендогенно. При необходимост се започва медикаментозна терапия, която не бива да се спира без лекарска преценка.

Лечение: модерна инвазивна кардиология

Използват се стентове от последно поколение, които са: изключително тънки (20 мг), с медикаментно покритие, минимално дразнещи. Поставят се през артерия на ръката (където е възможно), за минимално инвазивност.

"При поставяне на стент, двойната антиагрегантна терапия в първите 6 месеца е абсолютно задължителна, подчерта кардиологът.

Най-честите грешки след инфаркт

Преждевременно спиране на лекарствата, пропускане на контроли, прекомерно физическо натоварване без рехабилитация, подценяване на симптоми при повторен инцидент.

Какво трябва да запомним

✅ Времето спасява сърдечен мускул – търсете помощ веднага при симптоми

✅ Слушайте лекарите си – инфарктът не свършва с изписването

✅ Следете холестерола си – профилактиката е по-добра от лечението

✅ Не подценявайте новите рискови фактори – никотинови изделия, наркотици, дори хронични инфекции

"Инфарктът на миокарда остава едно от най-сериозните заболявания в съвременната медицина. Въпреки напредъка в лечението, отговорността на пациента остава решаваща за дългосрочната прогноза. 

Информацията, информираността и доверието в лекарите са ключови, каза в заключение за БНР д-р Иван Мартинов – началник на отделението по "Инвазивна кардиология" на Пирогов.

Д-р Иван Мартинов започва през 1997 – 2005г. като ординатор в Клиниката по спешни вътрешни заболявания на МБАЛСМ "Н.И. Пирогов". През 2005 до 2007г. е научен сътрудник в СБАЛССЗ - Национална кардиологична болница и специализант по кардиология и инвазивна кардиология. През 2007- 2011г. е инвазивен кардиолог в Кардиологичното отделение на "Токуда Болница София". В същия период участва в изграждането на центрове по инвазивна кардиология в гр. Сандански, гр. Сливен и гр. Бургас. 2011г. до 2013 г. е инвазивен кардиолог към Отделение по инвазивна кардиология на МБАЛ "Христо Ботев" - гр. Враца. 

От март 2013 г. е началник на Отделение по инвазивна кардиология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”.

Научени интереси: Остър коронарен синдром след некоронарна хирургия, Периферни интервенции, Остри тромбози на периферни артерии и вени, Ендоваскуларно лечение на белодробен тромбоемболизъм, Ендоваскуларно лечение на остри кръвоизливи, Емболизация на тумори и др.