На 30 септември възпоменаваме свети свещеномъченик Григорий, просветител на Армения и света мъченица Рипсимия.
Св. Григорий се родил около средата на III в. в знатно езическо семейство, близко до царския дом на персийските владетели. В ранна възраст избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска, където се запознал с християнската вяра и приел свето Кръщение.
Като възмъжал, встъпил в брак с благочестивата християнка Мириам, с която имали двама синове, но по взаимно съгласие двамата се разделили и приели монашество.
По-късно Григорий се върнал в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат III, който бил езичник и гонител на християнството. Като узнал, че Григорий е християнин, царят се разгневил и го принудил да се отрече от вярата си, но Григорий не отстъпил от Христа.
Подложили го на тежки мъчения, след което го хвърлили в дълбока яма, за да го пречупят, но Бог внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика и така той оцелял. Григорий прекарал в ямата цели 14 мъченически години.
Междувременно цар Тиридат продължавал да преследва християните в Армения. Жертва на неговите гонения станала и св. мъченица Рипсимия, заедно със съпровождащите я монахини, които били избягали от преследванията на римския император Диоклециан. Вследствие на това злодеяние Тиридат се умопобъркал и заприличал на звяр. Насън сестрата на царя получила указание, че за да бъде излекуван, св. Григорий трябва да бъде изваден от ямата и освободен – както и направили.
Светецът погребал телата на монахините-мъченици, след което излекувал Тиридат от страшния недъг. Така станал отново близък на царя и добил право да учи народа на християнската вяра. Издигнал църква на мястото, където били погребани монахините.
Хронологията на събитията е достигнала до нас в различни варианти, но традиционно се смята, че към 301 г. св. Григорий покръстил цар Тиридат заедно с негови сродници, дворяни и висши арменски аристократи. След това бил изпратен в Кесария Кападокийска, където бил ръкоположен за епископ и определен за патриарх на Армения. Като се върнал, придружен от много свещеници, той се заел с покръстването на цялата страна – поради което по-късно бил наречен "Просветител на Армения".
В края на живота си св. Григорий Просветител предал епископската катедра на своя по-малък син, а самият той се отдал на отшелничество в пещера, където предал Богу дух около 325 г.
След кончината му мощите му били открити от пастири. Десницата му се пази като главна светиня в катедралата в Ечмиадзин, духовната столица на Армения.