"Винаги се е говорило на български в къщи. Тогава е имало много (български) семейства, които са се установили тук. Имаше обичай да се събираме семействата далеч от държавата ни, от родния ни край. Сега са останали само потомците – второ или трето поколение българи. Много малко са синовете и дъщерите на първото поколение български заселници. Тук, в Комодоро Ривадавия няма нови имигранти, дошли след като пада комунизмът в България. Тъй че всички са от първата вълна имигранти. Мисля, че само аз съм останала като истинска българка, родена в България."
Днес тази жива връзка се поддържа чрез дейността на българското културно дружество "Кирил и Методий", основано още през 1989 година. Сред основателите му е бащата на Ценка. То е сърцевината на общността, мястото, където дори младежи, които не владеят езика, се опитват да проучат и запазят наследството на своите прадеди чрез музика, танци и традиции. "Те дори са се научили как се приготвят български кюфтета, кебапче или киселото зеле по рецепта със сланина и други мерудии със свинско", обяснява ни Ценка. Самата тя е активен участник в живота на дружеството и с радост разказва за неговите инициативи:
"Ние в дружеството честваме най-много Трети март, раздаваме мартеници, на гостите на тези празници. Обясняваме за обичая и традицията, откъде идва, какво означава за нас датата 3 март, кои са били нашите герои. И разправяме малко за историята, защото преди това България не беше много позната. Сега, през последните години има социални мрежи и по-добра възможност да се популяризира.През последните години на дружеството, станахме част от Федерацията на чуждестранните дружества. И най-главното събитие е на 4 септември - Денят на имигрантите, когато се избира кралица сред момичетата от всички дружества в града."
Тази година България беше достойно представена на празника от младите културни посланици а дружеството Езекил Кинтеро и Ерика Пералес - правнучка на българи, която ръководи състава за български народни танции участва въввокално-инструментална формация"Орфей". Дъщерята на Ценка – Дона също е ръководила танцовия състав. И въпреки хилядите километри, които ги разделят с далечната родина, любовта към България остава неизменна и силна:
"Какво означава България за мен? Аз съм и българка, и аржентинка. И не може да бъда тук в Аржентина без мисълта за България. А когато съм в България, пък мечтая за Аржентина. Имигрантите никога не могат да прекъснат изцяло връзките с родния край. Наистина, гордеем се с тази уж малка държава – България. Ние сме познати като най-старата държава в Европа и имаме най-старото съкровище, което е открито близо до Варна. И също имаме най-стария град –Пловдив, който едно време се казвал Филипополис. Трябва да направим така че България да бъде по-позната и да се знае колко е дала на света" – казва в заключение Ценка Генова.
Вижте още :
Текст: Венета Николова
Снимки: Българско дружество "Кирил и Методий" - Комодоро Ривадавия, личен архив, Facebook /Asociación Búlgara "Kiril y Metodii"
