Ние виждаме протестите, но по мое мнение искра, която да запали преломен протест – няма. Ще видим какво ще кажат цифрите след средата на октомври, каза в интервю пред БНР Александър Христов, експерт по кризисни комуникации от екипа на агенция "Мяра".
В предаването "Нещо повече" той коментира "Индекса на общественото мнение", чиито методика и изследване са разработени от "Мяра". Индексът анализира данните за тревожност на българите.
"В момента събираме информация за третото тримесечие и това ще е първият индекс на общественото мнение. В средата на октомври ще сме готови с данните. Виждаме политическа динамика в последния месец, а през летните август и юли имаше по-малка наситеност с политически събития, но наситеност с инциденти. Всички те ще бъдат улавяни от този индекс. Още събираме и анализираме данните за този период. Ще измерваме динамиката – позитивни и негативни публикации в медиите и по ключови думи в социалните мрежи", каза Александър Христов.
Той коментира, че няма значение откъде идва напрежението и разясни степените му.
"Стойности до 3.99 е нисък индекс. От 4 до 5.99 е среден с добре контролирани рискове. Стойности от 6 до 7.99 е висок риск и от 8 до 10 е изключително висок".
Индексът на общественото мнение ще показва източниците на напрежение, политическата сцена. Показва и възможността на хората за мобилизация да излязат на протест.
"Протестът е следствие на високо напрежение, но и причина за повишаването му", посочи Христов.
И допълни, че първият индекс, който се очаква след средата на октомври, е важен, но не по-малко важни са вторият и третият, защото се дава възможност за сравнение с предишни периоди и да видим накъде се движи обществото – успокоява ли се, изнервя ли се":
"Извънредните избори са знак за повишаване на напрежението, но ако се превърне в норма, напрежението се разрежда. По моя експертна оценка хората свикнаха на предсрочни избори, а едно нещо, като се превърне в норма, успокоява хората, но има неща, които не могат да успокоят хората – обедняване, ковид."
Той посочи, че благосъстояние, инфлация, усещане за инфлация, доходи, усещане за разполагаемост, перспективи за бъдещето са индикатори, които ще мери индексът.
"И те трябва да са с по-голяма тежест от доверието към президента. Факторите за благосъстояние влияят повече върху спокойствието и напрежението, отколкото една от властовите институции. Индексът е диагностичен инструмент, показващ текущото състояние, но може и да се прогнозира", каза Христов.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.