Чуй новината: Картината на българското биоземеделие е като страната – нагоре, надолу, лута се напред и назад. Ако сравним с 2017 г., когато имаше 6800 производители, след това през 2021 г. паднаха на 4900, а сега са 5646 производители. Леко, бавно, но славно и тенденциозно вървим нагоре, каза в интервю пред БНР Албена Симеонова от Българска асоциация за биопродукти.
Днес във Велико Търново започва традиционният фестивал на биопродуктите и ще бъде отбелязан с грандиозен спектакъл на биопроизводителите.
"Жънем успехи и получаваме внимание от нашите европейски партньори", похвали се Симеонова в предаването "Преди всички".
В момента в България има 198 000 хектара обработваеми площи за биоземеделие, което в сравнение с 2017 г. е с около 2 млн. декара повече. Но като производство на биопродукти страната ни все още е на последно място в Европа, след нас са Македония и Сърбия, които са извън ЕС, посочи Албена Симеонова:
"Площите растат последни, защото бавно се развива биоземеделието и не срещаме разбиране от страна на обществото. Тази мощна реклама в западноевропейските страни Швеция, Дания, Германия, Австрия у нас я няма, не ни се обръща внимание".
И отбеляза, че биопроизводителите са хората, които произвеждат здравословна храна без пестициди, без генонмодифициране и "се грижим за здравето на населението".
Симеонова предупреди, че биопродукт е само този, който има европейското лого – зелено листенце със звездичките на ЕС. Понякога, ако е принт, може и да е черно "листенцето" за биологично производство:
"Всичко останало – еко, от баба, в планината, е изкривяване и конвенционално. А на логото има номер, който показва кой е сертифицирал биопродукта, контролирал и какво произвежда биоземеделецът".
За цените на биологичните продукти Симеонова посочи, че те се доближават до тези на конвенционалните продукти.
"На храните от българското биопроизводство цената е горе-долу на конвенционалното, а за качеството не може да се спори. Вече сме повече производители и биото не е екзотика – цените са доближават до конвенционалните. Това е практика, доказана от Канада и САЩ, и у нас се случва. Повече биопроизводители, по-качествени продукти, по-голяма конкуренция и трендът на цената е надолу", коментира Албена Симеонова.
Тя уточни, че биоживотновъдството е изключително трудно и тежко, защото не ползват конвенционална храна, там храната също е сертифицирана.
Към момента у нас има почти 30 000 биоовце, а с пчелите сме първи в света - с 250 000 сертифицирани семейства, а кошерите трябва да бъдат на най-малко 3 км от поле, което се пръска.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
