3
Велико Търново стана първият български град, който има писмена летописна история, в която чрез архитектурата се проследява развитието на града. Книгата е съставена и илюстрирана от архитект Донка Колева, която е дългогодишен изследовател на културно-историческото наследства на града, и се издава от сдружението "Велико Търново – историческа и духовна столица на България".
Велико Търново има 717 културни паметника. Книгата на архитект Колева разказва за голяма част от тях. Архитект Донка Колева е проучила и документирала над 400 старинни сгради, някои от които вече не съществуват. Урбанистичното и архитектурно наследство на старопрестолния град арх. Колева описа в книга и сама я илюстрира с над 100 рисунки на знаковите сгради в историческата и духовната ни столица.
„Текстовете са придружени с много рисунки, чертежи и снимки които представят старата архитектура, богатството от различни технологии. Тези анализи помагат за реставрацията на старите сгради. Няма проблем това, което е показано в книгата да се ползва като възможност за провеждане на политика по опазването на културното наследство“.
Няма друг град с такава книга, посочи Нейко Генчев, заместник-кмет на Велико Търново и издател на изследването:
„Това е документалистика, която е с качествата на художествено произведение. За първи път чрез архитектурата се разказва историята на града и се представят историческите периоди“.
Книгата на арх. Колева изследва архитектурата в града от 7 век до днес, поясни за изданието Станислав Стоянов от сдружението "Велико Търново – историческа и духовна столица на България".
"Като своеобразен учебни и времева ления, която започва от античното средновековие до периода на демокрацията. Всичко това може да се види на едно място и да се обхванат с един поглед".
През годините много от сградите в стария град са паднали под тежестта на времето или безхаберието на собствениците им. Не са малко и възстановените, в които животът е върнат. За своята любима стара сграда в старопрестолно Търново, направена от майстор Колю Фичето, арх. Колева разказа:
"Много ми е на сърце ханът „Хаджи Николи“, защото има много лично отношение на автора. Майстор Колю Фичето прилага много умело миналото чрез камъка, но успява да пресъздаде и по-съвременните стилове. Това е барокът с извитите балкони с опростени метални парапети. Все пак това е средата на 19 век, когато желязото тепърва навлиза в България като строителен елемент и е бил много скъп и труден за доставяне".
Книгата на арх. Донка Колева си поставя и по-голяма цел:
"Стигнах до заключението, че би могло определи обекти и части на Велико Търново да бъдат кандидати за световно културно наследство – средновековните църкви на квартал "Асенов" и църквите в село Арбанаси".
Книгата ще бъде представена пред публика официално на 23 октомври в музей "Възраждане и Учредително събрание".
Още по темата в репортажа на Здравка Маслянкова за "Рано в неделя".
