Полазват най-много тръпки от прессъобщението на "Гротадзолина волей" :"Италия е демократична република, основана на труда и волейбола. Така пише депутатът Мауро Беруто, депутат на тази република, която самият той спомена и на която беше национален селекционер от 2010 до 2015 г.
Един пост с фраза, която обобщава накратко една специална неделя, предопределена да остане незаличима в аналите на волейбола или по-скоро на спорта“, се казва в публикацията на "Гротадзолина волей".
И още:
"Фразата на Беруто е изключителна, защото е силно приобщаваща: всъщност тя приветства и победените, които до голяма степен са свързани с Италия. Започвайки с треньора Бленджини, също бивш треньор на адзурите и продължава с Александър Николов , който играе в "Лубе Чивитанова", Мартин Атанасов в тима на "Монца", Борис Начев в "Падуа",в А2 Руси Желев в "Мачерата", Преслав Петков в "Соренто", без да се забравят Аспарух Аспарухов и Алекс Грозданов вече главни герои в Италия съвсем наскоро“.
"След една световна победа, която се озова на първите страници на всички новини, вестници и интернет страници на Италия, в контекста на едно волейболно движение, за което всички бавно осъзнават, именно на тях искаме да посветим тези редове: на губещите, но не по-малко заслужаващи, а именно Георги Татаров и Илия Петков. Българи по рождение, таланти в един спорт, който знае как да подарява безкрайни емоции и на жителите на Гротадзолина. Защото загубата е част от спорта, но никога не трябва да отнема усмивката, включително предвид тежестта, която има този сребърен медал, в сравнение с невероятното пътуване, направено от най-младия отбор в турнира, въпреки, че никой - или поне малцина, не би заложил на подобен път.
И вместо това България се оказа много процъфтяващо движение (в Гротадзолина го познават добре), с което също толкова процъфтяващото италианско движение вероятно ще трябва да се справя още дълго време“, пише още пресслужбата на тима.
От нея разбрахме за посланията на Татаров и Петков до техния клуб и цитирани в прессъобщението:
“Все още не можем да осъзнаем какво сме направили през последните няколко дни" – казват Петков и Татаров в хор. "Всичко е абсолютно невероятно, пътуване, което започна тихо и продължи с хиляди хора от мач на мач, готови да ни аплодират за това, което успяхме да направим на терена. Фантастично преживяване, което ще остане гравирано в умовете и сърцата ни за цял живот и което се надяваме да представлява прекрасна отправна точка."
И в заключение се казва:
“Тежестта на победата се показва и на базата на тази на съперника, а в случая България, Полша и всички останали препятствия по пътя на Андзани и съотборниците му са наистина нещо много.
Във Филипините волейболът изпрати силен сигнал - този спорт печели последователи и заслуги от отзвука на резултатите и дори компаниите осъзнават това, като прехвърлят спонсорството си към спорт, който всъщност знае как да бъде за пример.
Вчера, неделя, 28 септември, от 12:30 часа нататък, почти три милиона и половина зрители обядваха пред РАИ 2 с подвизите на Микиелето и неговите съотборници, с дял от 25,8% зрителски интерес. Подчертава се, че това означава, че един на всеки четирима италианци в тези часове е гледал волейбол – интерес, регистриран само от вечерни предавания.
"Следователно е ясно, че вече не можем да говорим за второстепенен спорт по отношение на увличане и участие. И Италия е широко наясно с това“, завършва публикациятка на "Волей Гротадзолина", която на практика обобщава много важни не само спортни, но и социални страни за волейбола като спорт.
В съседния на Гротадзолина отбор на "Лубе Чивитанова" са горди със златните и сребърните световни медали: на адзурите Фабио Балазо, Матия Ботоло и Джовани Гардзуло, допринесли за петата световна титла на Италия срещу най-добрия реализатор на Мондиала – клубният им съотборник Александър Николов.
Изтъква се, че бившият им клубен треньор Кико Бленджини е „извършил подвиг, способен да събуди цяло волейболно движение и да тласне играчите си до максимума, преобръщайки прогнозите на Мондиала“.
