Нестабилната политическа среда оказва най-съществено влияние върху финансирането на мерки и инвестиции за развитие на цифровата екосистема на страната и изграждането и поддържането на експертния капацитет за успешното реализиране на цифровата трансформация. Това е записано в предложената за обществено обсъждане стратегия за цифрова трансформация до 2030 г.
Макар и да има отчитане на положителни тенденции, анализът показва, че България все още изостава от средните нива на ЕС за цифрови публични услуги за гражданите (68% при средно ниво за ЕС 82%); средните нива на ЕС за цифрови умения, както за „основни“ цифрови умения (36% при средно ниво за ЕС 56%). Все още се използват различни средства за електронна идентификация с различно ниво на осигуреност. Няма институционален капацитет и механизъм за прилагане на Акта за ИИ, обучени експерти, институционална координация и практически инструменти за оценка на риска на системите с ИИ. Отчитат се липси в ключови сектори като е-здравеопазване, инфраструктурата, публичните данни за обучение на ИИ, киберсектора. България значително изостава от средните нива на ЕС за използване на ИИ, облак или анализ на данни в предприятията (29% при средно ниво за ЕС 55%. Отчита се слаб частен инвестиционен интерес за цифрова трансформация в слабо населените и отдалечени селски райони. Това може да доведе до забавяне на въвеждането и прилагането на европейските регулации, зависимост от външни за ЕС доставчици за критична цифрова инфраструктура. Страната изостава значително от средните стойности за ЕС в областите за облачни технологии, технологии за анализ на данни и технологии за изкуствен интелект. Честите промени в политическия живот водят до забавяне в прилагането на европейските правила в сектора, пише в Стратегията за цифрова трансформация до 2030. НАП и Агенция „Митници“ са сред най-напредналите институции по отношение на цифровизация и обмен на данни.
