10
"Книга, изпълнена с много хумор, но и истини, които могат да бъдат болезнени" – Петър Георгиев Рей открехва завесата към новия си роман "Денят, в който бе отнета моята девственост", чиято премиера ще се състои на 6 октомври в столичната галерия "Българи".
Зад провокативното заглавие авторът пресъздава впечатленията си от съвременното младо поколение, а в ролята на негов говорител влиза главният герой, който "разкрива пластовете на своите сексуални желания, младежка неудовлетвореност, недостатъци на характера, разочарования и въжделения", според анонса към книгата.
"Поколение, което загубва своята посока, поколение, обзето от апатия, незаинтересованост, нарцисизъм и вгледано в собствения си външен вид – добавя авторът, чието артистично име е Peter G. Ray. – Опортюнизмът е нещото, което предимно ръководи младите хора и социалните мрежи ги подтикват към комерсиално мислене, към цели и идеи, свързани единствено с материалното. Разбира се, има и прекрасни момчета и момичета – интелигентни, чувствителни и всеотдайни, и не бива да се обобщава."
"В една от почивките бях седнал на пейка в коридора и до мен си говореха Иван Андонов, Константин Коцев, Коста Цонев и Васил Михайлов – най-монолитните фигури в нашето театрално и киноизкуство – спомня си артистът. – В един момент един от тях заяви: "Ако бях млад, непременно щях да емигрирам". И както бях почти задрямал, подскочих и си казах, че щом тези хора, постигнали толкова много в професията и хората ги обичат, искат да емигрират, аз трябва веднага да тръгна, защото дори и някой ден да достигна нивото им, ще бъда като тях неудовлетворен. Това беше моментът, в който взех категоричното решение."
В Канада, където се установява през 1991 г., го очаква емигрантската съдба – миене на чинии, депресия, усещане, че "до главата ти има зараден пистолет". "Бях си казал, че ако моята дейност не е свързана с изкуство, ще се върна в България", споделя той. Следва взаимен процес – в търсене на ново поприще някъде по пътя среща думи и образи, вече устремили се към творческата му душа.
"Когато човек носи силен артистичен талант, при определени обстоятелства той може да промени своята посока – обяснява Петър Георгиев Рей. – Затова и не трябва да си казваме: "Аз съм актьор и не мога да рисувам или да пиша". Зависи от ситуацията, в която ни постави животът – именно тя решава начина ни на артистично изразяване. Аз участвах в късометражни студентски филми, имах достъп до камера, актьори, режисьори в холивудски продукции, но бързо осъзнах, че с моя акцент винаги ще бъда на резервната скамейка. Постепенно започнах да си мисля, че трябва да променя начина си на артистично изразяване и поезията беше първото нещо, което ме сполетя. След това прозата и рисуването дойдоха от само себе си. Именно рисуването ме спаси."
Равносметката от вглеждането в себе си и търсенето на нови таланти днес се измерва с 60 изложби, четири романа, стихосбирка, пиеса. Съдбоносна среща с американския критик Кенуърт Мъфет и признанието за "най-оригиналния художник, появил се от много години насам" му отваря вратите на престижни галерии по света.
"Този човек още в началото на художествената ми кариера оцени високо моите картини и това ми даде кураж и сила, за да продължа – разказва Петър Георгиев Рей. – Защото трябваше да се преборвам със скептицизъм – хора, които ми предсказваха катастрофа, че като художник ще бъда обречен на бедност. Що се отнася до моите картини, не бих казал, че те са изцяло абстрактни. Според Кен аз съм доразвил абстрактното изкуство, тъй като в моето визуално изразяване има и разказ, а не само импресия, цветова гама."
Макар и разгърнал своите неподозирани таланти в чужда и изключително конкурентна среда, артистът вярва, че рано или късно са щели да се проявят и в родината. Преди да се превърне в емигрант, той – по примера на Силвестър Сталоун, написал сценария за филма "Роки", създава свой ръкопис, който преминава първия кръг на одобрение в Киноцентъра, но последвата емиграция спира евентуалното му осъществяване. Днес Петър Георгиев Рей все по-често пребивава в Европа, където би искал да има по-активна творческа изява, а и престоят му го приближава до България, в която, по примера на много представители на първата емигрантска вълна, желае някой ден да се завърне. Той изтъква, че в Канада се срещат много успели сънародници – лекари, преподаватели, инженери, зъболекари, агенти на недвижими имоти, но не подминава и едно чисто нашенско явление.
"Българите са много пробивни хора, но не и като общност – категоричен е той. – Ние сме самостоятелни бойци, които на своя фронт сами се борят и успяват. Това донякъде се дължи на комплекс за малоценност, който мнозина от нас имат в някаква степен към родината си, защото когато кажеш, че си българин, че си от Източна Европа, след направеното добро впечатление винаги има едно леко сваляне на летвата. Много родители например предпочитат децата им да не знаят български език, което смятам за ужасно."
В първите есенни дни Петър Георгиев Рей, който с удоволствие се разхожда из столичния град, където среща стари приятели и разговаря на родния си език, ще участва в още едно културно събитие – Sofia Art Fair. На него от 2 до 5 октомври в Sofia Tech Park ще бъдат представени съвременни артисти от над 30 галерии и колективи, разгръщащи своето изкуство в дванайсет страни.
Снимки: Диана Цанкова, Facebook /Peter Georgiev Ray, rayart.ca
