Невербалното общуване в политиката има сериозна роля в изграждането на цялостната представа за поведение. Може ли да се режисира невербалното, жестовете, мимиките, позицията на тялото или напротив, то винаги издава истинските намерения, поне за тези, които могат да ги разчетат? Влияят ли ни невербалните послания в политиката несъзнателно, така че да ни привлекат или отблъснат? Какво казват и не казват те?
В "Какво се случва" говорим със Стоянка Балова, главен асистент в катедра "Реторика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
"Последните изследвания показват, че 55 % от въздействието в общуването идва от невербалното, като най-големият фактор е интонацията" – казва Стоянка Балова– "Президентските дебати дават материал за анализ, първите телевизионни дебати са американска практика и са от 1960 година между Кенеди и Никсън"
"Разминаването между думите и жестовете, мимиките, позата, винаги прави впечатление, разбира се, специалистите отчитаме повече нюанси. Невербалното се поддава много по – трудно на режисиране. Но има доста тактики, чрез които чисто по невербален път, да се опиташ да привлечеш вниманието на публиката. В специализираната литература се говори за "харизма", тя също е част от невербалното"
Според Стоянка Балова, в науката за невербалното поведение, има методика, която отчита, че в политиката най-добре се приемат жестове в средната част на тялото. "Политиците говорят това, което аудиторията иска да чуе. Високият емоционален градус води до по-лесно запаметяване. Използват се лозунги, които намират място в социалните мрежи. Аудиторията вече трудно възприема факти и аргументи."
Чуйте Стоянка Балова в "Какво се случва":
