Може ли една машина да създаде герой с душа? Да напише история, която да трогне и вдъхнови? Къде свършва човешкото творчество и къде започва машинната симулация? И дали "душата на изкуството" ще остане завинаги човешка привилегия?
На тези въпроси отговаря писателят и преводач Александър Драганов – гост в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден", човек, който ежедневно работи с въображението си и не се страхува да експериментира с изкуствения интелект като творчески инструмент.
Изкуственият интелект – дете на човека, а не негов съперник
"Имам чувството, че страховете на хората идват от това, че те проектират себе си в изкуствения интелект", споделя Александър Драганов. "Той все пак е наше дете – създаден е от нас, няма на кой друг да прилича."
Според писателя машината не притежава его, и именно това я прави удобен партньор в творческия процес. "Когато работиш с художник, илюстратор или дизайнер, често възникват противоречия между визиите. Изкуственият интелект обаче не се сърди, не настоява – той просто предлага опции."
Какво всъщност прави ИИ?
Драганов отбелязва, че често има погрешно схващане за същността на изкуствения интелект. "По принцип всеки изкуствен интелект ти предлага опция. Повечето хора обаче не го използват така – те имат идея, но нямат умението да я реализират. Машината им помага да визуализират нещо, което иначе не биха могли."
Това, според него, е и причината за основния страх на много творци – не че машината ще замести човека, а че ще позволи на хора без дългогодишен опит или образование да я използват като пряк път. "Тези, които са учили и работили години наред, се чувстват поставени в неприятна ситуация“.
Слушайте!
