"Опет" — опет, ако използвам българското диалектно наречие за "пак, още веднъж". Къде е тЕкла вОда, опЕт ке тЕчит!, както възкликва класикът Иван Вазов. Където е текъл прогрокът, ще тече още веднъж – този път в столичната Asics Arena на 10 октомври. Спектакълът на знаменитата банда в България е част от световното ѝ турне в подкрепа на актуалния – 14-и студиен албум The Last Will And Testament, или "Последната воля и завещанието".
Пореден шедьовър от шведския клан – защо ли не съм изненадан... Само допреди двайсетина години за "Опет" знаеха престъпно малко хора. За шведите се носеха легенди из ъндърграунда, а музиката им се разпространяваше главно чрез поръчки по пощенски каталози. Но те вече бяха явление – бяха се добрали до статуса на най-великата прог-дет метъл формация, появила се след хегемонията на Cynic, Death, Pestilence и Atheist. "Опет" поеха флага и създадоха собствен стил – напук на ширещата се посредственост в шведския дет (като изключим няколко гениални групи, разбира се).
През 1999 г. дойде и ключовият договор с големия британски лейбъл Peaceville, който даде възможност на бандата да излезе на светло. Слава Богу, това не им попречи да останат на обичайното високо ниво и да се представят в най-добрата си светлина – с цялата убийствена техничност и прекрасни мелодии. Шведите са все така непредсказуеми – понякога нежни, а нерядко и зверски брутални.
Едно-единствено нещо им пречи да получат максималната оценка – фактът, че според мен отдавна намериха творческия си връх. И макар упорито да отказват да слязат от него, така и не успяват да излетят още по-нагоре. Между устните на тяхното мълчание след диска Sorceress (2016) – и особено в In Cauda Venenum, предшественика на The Last Will And Testament – отново в слушалките пропълзяха мелодии и хармонии, които ме карат да се провикна:
"Опет" е първата световна група, която преработи специално логото си на българска кирилица. Причината за това бе шоуто, което бандата изнесе в програмата на Sound of the Ages в Пловдив през 2015 г. При това за първи път в историята си тя се представи на сцена с оркестър – по-точно с Държавната опера – Пловдив. Песните, аранжирани от диригента Левон Манукян и Георги Милтиядов, ни поведоха на оптимистично пътешествие в тъмната страна на мозъка. Под светлината на прожекторите корифеите нагледно и наушно демонстрираха, че меланхолията може и да не бъде деликатна, но пък агресията – нежна.
Най-чистосърдечно препоръчвам да си купите билет за този концерт – за да видим заедно на живо как голямата индустрия ще преглътне един от най-добрите прогрок албуми от последното десетилетие.
За ценителите на този стил албумът е като шведска маса, отрупана с какво ли не – всеки би задоволил апетита си, защото има не само какво да си хареса, а и от какво да избира.
Заповядайте по-близо до пребогатото меню – в столичната Asics Arena идния петък.
