На книжния пазар се появи изданието "Литературата като книга". В него литературният историк, критик, публицист, издател и преподавател проф. Алберт Бенбасат (на снимката в текста) е подбрал част от своите литературни и издателски изследвания, критика и есета. В книгата откриваме и имената на творци, чиято тежка съдба и творческо наследство са били съзнателно скривани по идеологически причини.
По думите на автора книгите са депото на литературната история. Когато сме опознали в основни линии голямата литературна история, си даваме сметка, че тя е немислима без книгата, в която са съхранени безкрайните микроистории на литературата. Откритията за историята на книжовността и литературата наподобяват археологическите открития – нерядко те стават случайно. В старите книги са заровени тайни; те носят информация, която е невидима с "невъоръжено око", но при по-внимателното и търпеливо вглеждане съдържат знаци, разгадават загадки, водят до нови интерпретации на литературните и окололитературните факти.
Книгоиздаването е неотменима част от паметта на литературата. Издателят овеществява литературната творба, превръщайки я във вещ с уникална форма и структура. Струва си да помислим върху един прочит, или дори история на българската литература, направени през книгоиздаването ни, от една страна, а от друга – през оня неповторим привкус, който книжната вещност придава на литературата.
Представянето на "Литературата като книга" е на 8 октомври, от 18.30 ч в Каза Либри.
Подробностите за книгата са от разговора на Дарина Маринова в "Артефир" с Алберт Бенбасат.
