Ходът на Макрон разочарова бунтуващите се вече в неговия политически лагер. Бившият премиер Едуар Филип, който се готви да се кандидатира за президент, го призова през седмицата не само да свика предсрочни парламентарни избори, но и сам да се оттегли предсрочно от президентския пост.
Опонентите на Макрон пък реагираха очаквано остро. Крайната десница на Марин льо Пен се закани да "уволни" Льокорню при първа възможност. Крайната левица обвини президента, че бил показал среден пръст на всички французи, а социалистите, от които зависи евентуален компромис за бюджета, заявиха, че за да го направят, наложената силово преди 2 години пенсионна реформа трябва да бъде замразена - включително увеличаването на възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години.
Предстои Льокорню да представи ново предложение за кабинет.
"Френският икономически модел не е изпаднал в тежка криза. По-скоро Франция има бюджетни проблеми", обяснява в предаването "Събота 150" Щефан Зайдендорф, директор на Френско-германския институт в Лудвигсбург.
"През последните 4-5 години Франция привлече най-много чужди инвестиции в ЕС, дори повече от Германия, което означава, че Франция предлага добри условия. Но проблемите се натрупаха, защото не съумя да избегне дълговата спирала, в която се завъртя по време на финансовата криза и която след това се задълбочи по време на пандемията. Тогава не само Франция задлъжня - същото се случи с Германия и с Италия, но те успяха да върнат взетите кредити."
Отстрани изглежда, че Франция е неуправляема. Често се чува обяснението, че в Париж не са склонни да правят коалиции, но не е ли прекалено лесно това обяснение за сегашната ситуация?
"Кризата във Франция не е толкова бюджетна, колкото политическа и се дължи главно на конституцията на Петата република. Тя е писана за извънредни ситуации, в каквато Франция се намираше по време на Алжирската война през 50-те и началото на 60-те години. И е писана за един определен човек - Шарл дьо Гол. Тази конституция позволява на президента да управлява дори и без парламентарно мнозинство, какъвто е случаят днес. При нормални условия във Франция отдавна щеше да има предсрочни парламентарни избори", отбелязва д-р Зайдендорф.
А втората причина за политическата криза е, че Франция е загърбила и дори превъзмогнала двуполюсния модел и днес на непримирими позиции едни срещу други стоят не два, а три политически блока около радикалната левица, крайната десница и центристите. Освен това тези три блока не са хомогенни.
"Левите партии имат абсолютно същите проблеми като консерваторите. В националното събрание партиите са разделени почти по равно на три блока и всеки трябва да търси мнозинство извън своите редици. Първото препятствие пред Франция е бюджетът за следващата година, който трябва да бъде внесен още идната седмица. Не виждам как той ще успее да убеди партиите извън неговото политическо семейство да го подкрепят."
На парламентарните избори, които президентът Еманюел Макрон свика миналата година и които често се сочат като извора на всичките му настоящи главоболия, партиите се обединиха срещу "Националния сбор" на Марин льо Пен. Сега тя пак води в социологическите анкети. Готова ли е Франция за крайнодясно правителство? Отново се чува аргументът на противниците на крайната десница, че ако тя бъде натоварена с отговорността да управлява, всички ще се убедят, че е неспособна да управлява.
"Това би било игра на покер с много голям залог. Времето до следващите президентски избори през 2027 година не е достатъчно, за да се провалят десните популисти. Освен това, въпреки сегашната ситуация, "Националният сбор" може да разчита само на една трета от гласовете. От тази една трета всеки трети би гласувал за Льо Пен не по убеждение, а за наказание за другите партии. Но във Франция има също така не много, но все пак ясно изразена прослойка неонацисти, ксенофоби и крайнодесни, които гласуват за Льо Пен по убеждение."
Ако все пак в началото на следващата година се стигне до предсрочни избори, Марин льо Пен няма да има право да се кандидатира. Съдът постанови 5-годишна забрана да заема обществени длъжности заради присвояване на европейски средства.
"Националният сбор" вече се представя за жертва и се готви за предсрочни избори с лозунга, че присъдата е политическа, че съдиите са пренебрегнали волята на народа и че процесът няма нищо общо с демокрацията. Но нека го кажа и в това интервю - присъдата срещу Марин льо Пен е категорична и недвусмислена. Обжалването на тази присъда може само да я втвърди. Решението на съда не е политически мотивирано, а е заради доказано облагодетелстване със средства на Европарламента."
Ситуацията във Франция не се различава много от процесите в Германия или Великобритания - това е общоевропейска тенденция. Защо обаче Макрон успя да предизвика толкова много гняв у французите? И какво казва оставката на Льокорню - протежето му - за управленския стил на президента?
"През 2017-а Макрон влезе в Елисейския дворец с голяма кошница и събуди много надежди у французите. Нещо подобно имаше и в други западни държави. Помните ли Матео Ренци в Италия, когото италианците възприеха като спасител на социалдемокрацията, а днес не искат и да чуят за него? Или Барак Обама в Америка, който дойде със заявката да обедини американците, а накрая падна жертва на поляризацията и след него дойде Тръмп."
"В този случай политолозите говорим за процес", посочва Щефан Зайдендорф. "Избирателите гласуват доверие на надпартийни фигури с надеждата, че те ще разбият двупартийния монопол, но след това много бързо се разочароват и ги изхвърлят на бунището на политиката. Макрон е пример за такава фигура", казва политологът.
"В момента наблюдаваме ожесточената борба на Макрон, който иска на всяка цена да спаси своя пакет реформи. Немалка част от тези реформи са приключили, днес Франция е значително по-модерна в сравнение с времето преди Макрон. Сега президентът прави всичко по силите си да запази постиженията. Той все още успява да намери крехко мнозинство в лицето на центристите, но това се дължи и на факта, че останалите партии така и не съумяха да представят алтернатива на Макрон."
Проблемите на Франция имат пряко въздействие върху цяла Европа, отбелязва д-р Зайдендорф.
"Франция е президентска република и конституцията дава правомощия на президента да води самостоятелна външна политика. Или с други думи - във външната политика на Франция няма да настъпят промени, ако страната остане дълго време без правителство. Не очаквайте примерно Париж да изостави Украйна. По-скоро ще има забавяне в по-маловажни европейски решения, свързани с липсата на бюджет. Франция е голям нетен вносител в европейската хазна. Дори в Париж да бъде приет бюджет в конституционния срок, той ще бъде силно орязан. А това означава, че Франция няма да може да подкрепя европейски проекти така, както досега."
Франция ще се сблъска с нещо друго - ще бъде критикувана от останалите европейски лидери заради липсата на правителство и изобщо заради политическата криза, защото Франция амбициозно се е самоопределила като водеща европейска сила," припомня д-р Зайдендорф. И обръща внимание на нещо малко известно и рядко коментирано за отношенията между Франция и Германия, често наричани "двигател на ЕС".
"Германия и Франция олицетворяват конфликти, които в повечето случаи са общоевропейски. Всъщност, в двете столици често са на различно мнение, а останалите страни членки са на страната или на Франция, или на Германия. Затова, когато Париж и Берлин постигнат компромис, той се прехвърля върху целия Европейски съюз. Така че това, а не тяхната икономическа мощ, е причината те да бъдат наричани "двигател".
И все пак - икономическата мощ има значение, при това не само за ЕС, а и за НАТО, където разходите за отбрана растат, а Франция е една от двете европейски ядрени сили. Известно е, че Марин льо Пен - ако един ден стане президент - би извадила Франция от военната командна структура на НАТО. Известни са също и чисто идеологическите симпатии между нея и Доналд Тръмп. За какво да се готви Алиансът, ако президент на Франция стане Льо Пен? "Интересно е, че все повече журналисти ми задават този въпрос," изтъква Щефан Зайдендорф.
"Извън реториката, за мен нито Льо Пен, нито формалният лидер на "Национален сбор" Жордан Бардела застрашават западните съюзници на Франция. В момента НАТО се променя пред очите ни. Тази промяна е в пълен синхрон с френското настояване за силен европейски стълб в Алианса и за европейска автономия в отбраната. Всичко това съвпада с вижданията на Льо Пен и Бардела."
