Все по-големи и по-сложни стават кампаниите за дезинформация в Европа, като целта им е да подкопаят доверието на хората в институциите, както и да променят цялата им представа за реалността. Това установява доклад на отдела за проверка на факти към радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".
Експерти и институции са ясни в оценката си, че опитите за информационни манипулации са все повече и все по-разнообразни, казва журналистът Нина Лампарски, която е автор на доклада.
Бившият върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел предупреди миналата година, че постоянният поток с лъжи има за цел да посее схващането, че цялата информация е ненадеждна и не може да ѝ се вярва.
В тази връзка Брюксел опитва да въведе мерки срещу фалшивите новини, разказва Нина Лампарски.
"В отговор на това Брюксел въведе строги нови закони като Акта на Европейския съюз за цифровите услуги и първата в света обвързваща правна рамка за изкуствен интелект, така че да накара платформите да действат срещупороя с дезинформация. Европейската комисия също обяви програма за медийна устойчивост, за да помогне на държавите да се справят. Експертите обаче предупреждават, че борбата е неравностойна. Създаването на дезинформация е бързо и евтино, докато проверяването и оборването ѝ отнема много повече време. Според анализаторите по-голямата заплаха не е, че хората ще вярват на всяка фалшива история, а че ще спрат да вярват на каквото и да било", подчерта Нина Лампарски.
