4
"Трите групи птици, които мигрират у нас - това са грабливите птици, водоплаващите и пойните птици най-общо казано и на този ден се наблюдава как мигрират, разказа в "Нощен Хоризонт" д-р Асен Игнатов от НПНМ при БАН във връзка със Световния ден на прелетните птици - 11 октомври.
Всяка година на този ден в страни като САЩ и Западна Европа е да се ангажират повече хора, които да се регистрират в определени апликации и да посетят различни места, за да се покрият основните местообитания на мигриращите птици. След това хората трябва да нанесат данни какви точно птици са видели, поясни още д-р Игнатов. Това е била основната идея на организаторите на този ден още преди десетина години.
Той поясни, че ако намерите такава птица на земята, като бързолетите в София (те гнездят около НС и са много пищящи), трябва да я вдигнете, за да може да излети, защото крачетата им са малки, не могат да се отблъснат от земята. Трябва леко да ги подхвърлите и те ще си излетят.
През последните 10 г. все повече щъркели изпълват небето над България
"Много се зарадвах на новината, че броят на гнездящите двойки щъркели у нас е нараснал с над 30% или с почти 2000 щъркелови двойки. (Това показва VIII международно преброяване на белия щъркел, което се организира в над 40 страни по света - бел. ред.). Но пък аз изследвам домашната кукумявка, която много хора харесват, много не го харесват, но тя за жалост, пък е намаляла като брой с 30 на сто за последните 10 години.
Така е и с много други пойни птици у нас, обикновените видове птици също са намалели.
Защо изчезва нашата кукумявка: Тя е тясно свързана с човека и когато в една къща това семейство си отглежда домашни животни, има храна, има гризачи покрай тях, тя започва да гнезди отгоре над къщата, ловува в този ареал, но когато хората си отидат, тя си отива също, защото за нея вече няма храна. А хората свързват тази кукумявка със смъртта, което не е вярно, разказа още за БНР д-р Игнатов.
"Причината за изчезването на домашната кукумявка е и че хората днес изолират плътно къщите си, запълват се всички дупки и няма откъде да се влезе на тавана, това касае и прилепите, и бързолетите, така че тези птици няма къде да гнездят. В тези случаи е добре да им се слагат къщички - като къщички за сови, за бързолети, за прилепи.
Така се прави в Западна Европа. Защото тези птици унищожават големите плъхове и гризачи, което е полезно за хората. Това сподели още специалистът.
По думите му в Западна и в Централна Европа дори в местности, в които няма дървета и къщи, се поставят много такива къщички за домашната сова, те се следят от учените с 4-5 камери, за да я изучават. Там пък причините за намаляване на тяхната популация са заради честото използване на изкуствени торове в земеделието.
Д-р Асен Игнатов е български учен, магистър по "Зоология" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Главен асистент е в Националния природонаучен музей при Българската академия на науките. Интересите му са съсредоточени в областта на фауната, екологията, етологията и зоогеографията на птиците в България. Активист по опазване на природата.
Д-р Асен Игнатов е също художник и фотограф. Провежда полеви изследвания, предимно на птици и бозайници и по-рядко - на насекоми и безгръбначни. Фотографира ги, илюстрира ги (различни издания - Червената книга на България, Атлас на гнездящите видове и много други), с цел тяхното изучаване и защита.
Един от основоположниците на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ).
Пише научни трудове и популярни статии, изнася лекции в музея, разпространява знания чрез участия в радио- и телевизионни предавания.
Още в интервюто на Кармен Манукян с д-р Асен Игнатов в "Нощен Хоризонт".
