"Студентите бяха малко, но елитни. Всички се развиха много добре и помогнаха да се затвърдят основите на специалността. Основната опора на Японистиката е огромният интерес в България към Япония и нейната култура. Първите отпратки към Япония срещаме още у Вазов. След дипломирането на първите японисти започва активно да се издава японска литература. Сред тях - специално да спомена името на Дора Барова, която беше много сериозен преводач на съвременна японска литература. Тази традиция продължава. Има ентусиазирани млади хора, които ще продължат", разказа пред БНР проф. Цветана Кръстева.
"Интересът към Япония в България винаги е съществувал. Япония, японската култура ни е много необходима да ситуираме България като място между Запада и Изтока", смята тя.
Контактите на българите с Япония може да отправим още към края на 19-и и началото на 20 век. Япония не е непозната тогава, когато развиваме активни дипломатически, икономически и културни отношения на държавно ниво след Втората световна война, по време на Студената война, когато политиката на държавата целенасочено се опитва да мотивира този интерес към Япония, коментира в предаването "Хоризонт до обед" доц. Евгений Кандиларов, който преподава съвременна японска история.
Културното разкриване на Япония включва не само литературата, а всички останали японски изкуства, които намират почва в българското общество. Появата на превод не през друг език, а директно от оригинала, дава възможност българите да се докоснат максимално до произведенията в различни изкуства, представени у нас още през 70-те и 80-те години, отбеляза той.
Според проф. Кръстева езикът и културата са неделими.
"Българският език е изключително подходящ, изключително удачен за предаване на това чувство към красотата, което е определящо в японската класическа литература и привлича до ден днешен. Чувството за красота българите го носят. На мен контактът с японската литература ми помогна да преоткрия красотата на природата на България. Неслучайно японската литература е толкова популярна и търсена у нас."
"Всички опити да се правят паралели между България и Япония са трудни, тъй като става въпрос за два различни свята, но Япония е била много притегателна, енигма, обвита в мистичност", подчерта доц. Евгений Кандиларов.
Нормално е студентите да идват с идеализирани представи за Япония, отчита той.
"Това, което често ги довежда, е популярната японска култура. Представи, формирани въз основата на т.нар. мека сила на Япония. Ние се стремим да им покажем цялото многообразие на Япония, на японците. Тези красиви картини, но същевременно истинския живот на японеца, който през вековете никак не е бил лек, никак не е бил гладък. Япония като островна държава е постигнала страшно много благодарение на стремежа за оцеляване въпреки всички трудности, с които е трябвало да се справя – както в древността, така и в по-ново време."
"Има много добродетели, които могат да привлекат интереса на младите хора. Всяка страна има и отрицателни страни. Въпросът е какво ще гледаш и защо", изтъкна проф. Кръстева.
Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
