Фондовата борса в Париж достигна 7-месечен връх по време на търговията в четвъртък, след като новото френско правителство оцеля и при двата парламентарни вота на недоверие. Това стана факт благодарение на обещанието на премира Себастиан Льокорню да спре знаковата пенсионна реформа, с което си осигури подкрепа от социалистите.
Френски фондов индекс CAC-40 се повиши с близо 1% към 8157 пункта, достигайки най-високо ниво от 20-март насам и отправяйки поглед към историческите върхове около 8253/8259 пункта, достигнати в началото на април и май 2024 г. и за последно в началото на март 2025 г.
Графика на индекса CAC - 40 (в пунктове)
Лидер при днешното възходящото движение на борсата в Париж е компанията Pernod Ricard, чиито акции поскъпват с над 3%, въпреки че световният лидер в производството на първокласно шампанско и спиртни напитки отчете спад със 7,6% на приходите си за последното тримесечие. Компанията обаче потвърди прогнозата си за цялата 2026 г. и очаква продажбите да се подобрят през втората половина.
По-сериозно поскъпване отбелязаха и акциите на Essilor (с над 2%), на Renault (с 1,5%) и на Edenred (с 1,4%).
В същото време продължава и интересът за покупки на френски държавни облигации като реакция на надеждата за известен пробив в политическата безизходица в страната. Това води до поскъпване на държавните ценни книжа и до спад на тяхната доходност. Доходността на 10-годините френски облигации се търгуват в двумесечни дъна около 3,33%.
Днешните неуспешни два вота на недоверие може да помогна за стабилизиране на новото френско правителството, но отлагането на пенсионната реформа добавя структурен натиск върху и без това крехките публични финанси на втора по сила европейска икономика.
След като агенция "Фич" (Fitch) понижи кредитния рейтинг на Франция до "A +" през септември, агенция "Мудис" (Moody's) се очаква преразгледа рейтинга на 24 октомври, като перспективата вероятно ще се промени от "стабилна" на "отрицателна".
Известна подкрепа за подобрението на френския пазар на облигации и за спада на доходността на 10-годишните книжа от върховете около 3,6%, достигнати на два пъти през септември и в началото на октомври, оказват и очакванията, че Федералният резерв на САЩ, изправен пред слабост на пазара на труда, вероятно ще намали водещата си лихва с 25 базисни пункта на заседанието си този месец и може би с още 25 пункта до края на годината.
В същото време Европейската централна банка запази лихвените си проценти непроменени през последните заседания, позовавайки се на инфлация близо до целевата стойност и ревизирани нагоре прогнози за икономическия растеж в еврозоната.
Графика на доходността на 10-годишните френски държавни облигации (в %)
