Материал на Мария Петрова за антимикробната резистентност за ''Закуска на тревата''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Резистентността към животоспасяващи антибиотици е широко разпространена, с критично високи нива и продължава да нараства. За това предупреди Световната здравна организация в специален доклад по темата, публикуван тази седмица. Експертите подчертават, че антимикробната резистентност подкопава някои от основите на съвременната медицина.
Една от всеки шест бактериални инфекции, които са били потвърдени лабораторно през 2023 г. по света, е била резистентна на лечение с антибиотици. Това сочат данните от Световната системата за наблюдение на антимикробната резистентност, известна като ГЛАСС (GLASS).
Доктор Иван Хутин, директор на Отдела за антимикробната резистентност на СЗО, обясни, че изследването обхваща 8 бактериални патогена, които са от значение за общественото здраве.
"Данните, докладвани в системата ГЛАСС на СЗО от над 100 държави, предупреждават, че увеличаващата се резистентност към ключови антибиотици представлява нарастваща заплаха за световното здраве. За първи път докладът представя изчисления за разпространението на резистентността при 22 антибиотика, използвани за лечение на инфекции на уринарния и гастроинтестиналния тракт, кръвотока, както и антибиотиците, използвани за лечение на гонорея. Установихме, че между 2018 и 2023 г. антибиотичната резистентност се е увеличила с над 40 процента в наблюдаваните комбинации антибиотик/патоген. Има средно годишно увеличение с 5 до 15 процента. Тези разкрития са дълбоко тревожни", обясни Хутин.
За първи път са включени данни за разпространението на резистентността в различните държави, което показва кои страни понасят най-голямата тежест заради увеличаващата се заплаха от антимикробната резистентност. Доктор Силвия Бертаньоло от звеното за наблюдение на антимикробната резистентност и укрепване на лабораториите разясни какво означава това.
"Когато разгледаме връзката между антимикробната резистентност и два показателя – доходите и универсалното здравно покритие, в над 95 държави установихме, че антимикробната резистентност непропорционално засяга страни с ниски или средни доходи, както и тези със слаби здравни системи. Виждаме, че държавите, които са изправени пред най-голямото бреме, каквито в случая са държавите с ниски или средни доходи, често има най-слабия капацитет да се оценят тяхната ситуация с антимикробната резистентност. Ще ви дам пример. Най-високите нива на антимикробна резистентност са в страни, които имат слаби системи за наблюдение", каза доктор Бертаньоло.
Тя допълни как могат да бъдат използвани последните данни за подобряване на здравната ситуация.
"Насоките за лечение и списъците с ключови лекарства трябва да бъдат актуализирани, за да отразяват местните фактори на резистентност, генерирани от представителните данни. Трябва да се гарантира, че пациентите получават възможно най-добрите грижи. В този доклад искаме ясно да кажем, че последиците от антимикробната резистентност вече се усещат. Обичайно срещани инфекции, които преди беше лесно да бъдат лекувани, сега често изискват по-скъпи и понякога по-токсични антибиотици. Това прави инфекциите много по-рискови. Инвестициите в превенция на инфекциите, правилна диагностика и оптимизиране на справедливия достъп до качествени антибиотици като част от концепцията за единно здраве, са от ключово значение", заяви доктор Бертаньоло.
СЗО призовава до 2030 г. всички държави да започнат да докладват по-възможно най-качествен начин данните за антимикробната резистентност. Организацията също така настоява страните да увеличат всички видове дейности за борба с този проблем, като ги прилагат на всички нива на здравната система.
"Последствията са реални – по-трудни за лечение инфекции, увеличаващи се разходи и загубени животи. Политическата декларация на ООН за антимикробната резистентност, приета миналата година, беше повратна точка за намирането на решение за антимикробната резистентност. Тя установява ясен път за държавите, така че да действат чрез укрепване на здравните системи и наблюдение, инвестиране в предотвратяването на инфекции чрез т.нар. превенция и контрол на инфекции, т.е. ваксинации, услуги за чиста вода, санитарни условия и хигиена, увеличаване на диагностиката и лабораторния капацитет, оптимизиране на лечението и защитаване на лекарствата, с които все още разполагаме. Това трябва да се случва в сътрудничество с други сектори, включително аграрния, хранителния и екологичния, в съответствие с това, което наричаме принцип на единното здраве. Трябва да действаме сега, за да намалим още появата и разпространението на антимикробната резистентност", подчерта доктор Иван Хутин от СЗО.
