Ако в социалните мрежи най-често споменаваната дума е "мафия“, и то не заради филмовите сюжети, на които сме се нагледали, а преди всичко заради бизнесите със сенчест произход, натиска върху общинската администрация и ескалацията на политическо напрежение, която се заформя постоянно, то редом до София в последно време стои битката на града с боклука. Два столични района са в криза, а обстановката е такава, че това може да се разрасне и на други места.
Смущава ли ни обаче боклукът? Не на думи, а наистина. Доколко сме свикнали да сме заринати в боклуци, които уж добре разбираме как самите ние да изхвърляме разделно и да рециклираме?
Всеки от нас образува по половин тон битов отпадък на година. Макар по последни данни 12 процента от него да се предава за рециклиране, боклукът се е превърнал в естествена част от градската среда.
В това общество, обсебено от консумацията и едновременно с това някак празно в своята забързаност, има ли място за символи на устойчивостта, на красотата, която никога не изчезва, а само сменя формата си? Може ли всъщност отпадъкът да се превърне в образ, от нищо – в реално присъствие, което придава смисъл на съществуването си? Можем ли да гледаме на боклука не само като на криза, но и като на отправна точка за изкуство?
Иван Мудов, художникът, който пренесе боклука от границата в центъра на София като изкуство, отговаря в звуковия файл.
