Това заяви пред БНР Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.
Размерът ѝ би трябвало да бъде 1213 лева или 620 евро и 20 цента от първи януари.
"Последни сме в ЕС. Минималната заплата се отдалечава от заплатата за издръжка. Когато двете величини се изравнят, работещи бедни няма да има".
Трябва да се види кое ни е приоритет. За всички е ясно, че ще има малко по-строга фискална консолидация".
Той обясни в предаването "Преди всички", че прогнозираният дефицит е 18 милиарда лева, базирайки се на сегашния БВП и посочи, че има няколко начина той да бъде обран.
"Може да се повиши максималният осигурителен доход, да се въведе еднократен данък върху свръхпечалбите в няколко сектора – говоря конкретно за банките и за хазарта – има европейски регламент, на който може да се позовем.
Голяма част от този дефицит е и заради изкуствено надутата капиталова програма".
Костов смята, че от тази програма може да се покрие част от дефицита.
"Трябва да се види и дали така ще продължава политиката по доходите. С по-малко пари можеше да се направи много по-добра политика по доходите".
Любослав Костов обаче посочи, че остава оптимист.
"7-8 милиарда от тези 18 са три процента. За останалите 10 с комплекс от мерки може да се намери някаква формула, която да е балансирана".
Обществото е узряло за дебат за данъчно-осигурителната система и за това кой понася тежестта на кризата, обясни Костов.
"В момента през вторичното облагане хората с ниски и средни доходи, които са гръбнакът на икономиката, изнасят голяма част от приходоизточниците в бюджета. Тук става въпрос за това всички обществени групи да са еднакво солидарни като съотношение към приходите".
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.