В навечерието на представянето на новата си книга "Възкресение", поетът Пейо Мариновски гостува в ефира на предаването "Нашият ден", за да сподели размислите си за същността на поезията, човешката уязвимост и силата, която се ражда от нея. Разговорът се превърна в искрен диалог за вътрешните битки, през които минава творецът – и човекът изобщо.
"Поетът излива някаква емоция, някакви чувства, и всеки човек, според моментното си състояние, възприема по определен начин даден стих", казва Мариновски. Според него поезията е жив организъм, който диша и се променя заедно с читателя. Тя не съди, не поставя граници, а отразява вътрешния свят на всеки, който я докосва.
Поетът говори и за съвременния свят – пъстър, динамичен и непрестанно ускоряващ се. "Не бих го категоризирал като добър или лош", признава той. Според него, поетът не е човек, който живее извън времето си, а именно този, който най-дълбоко усеща пулса му.
"Поетите често живеят в безнадеждност, в някакви моменти на отчаяние. Не можеш да надраснеш себе си, без да минеш през такива тъмни неща", казва Мариновски. Така той очертава и философията зад "Възкресение" – книга, родена от мрака, но насочена към светлината.
Новата му стихосбирка обещава да бъде пътуване през крехкостта и устойчивостта на човешката душа – един сблъсък между уязвимостта и силата, който всъщност ни прави живи.
Слушайте!
