Депутатите от Здравната комисия в парламента ще обсъдят на второ четене три различни варианта за възнаграждение на минималните заплати на медицинските специалисти в лечебните заведения. Въпреки очакванията за ясно решение, според икономиста Аркади Шарков, консенсус по въпроса все още няма, а реалното прилагане на промените изглежда неосъществимо без ясна бюджетна рамка.
В интервю за предаването "Нашият ден", Шарков коментира, че нито един от трите предложени модела не се приема положително от болничните сдружения, като дори се обсъжда възможността за създаване на четвърти, комбиниран вариант.
"Доколкото чета становищата на заинтересованите страни, няма консенсус за това кой вариант е най-добър. По-скоро не се харесват и трите предложения и най-вероятно трябва да се измисли четвърто, обединено от тях", обясни той.
Шарков подчерта и необходимостта от балансирано прилагане на всяка промяна във възнагражденията, за да не се стига до дисбаланс между различните категории медицински кадри.
"Когато променяме основата, всичко нагоре също трябва да се промени. Ако се увеличат заплатите само в основата, това трябва да се отрази и по веригата, за да няма дискриминация спрямо останалите специалисти и лекари със специалност", уточни той.
Относно старото предложение минималните заплати в здравния сектор да бъдат фиксирани на 150% от средната работна заплата, Шарков посочи, че идеята засега е само теоретична.
"Предложенията ще останат на ниво обсъждане, защото все още нямаме бюджетна рамка. Най-големият проблем е, че в момента просто няма пари, а и не се знае колко ще има", каза той.
По думите му, очакваното увеличение на бюджета на Здравната каса за 2026 г. ще бъде значително по-ниско от това през предходната година.
"Миналата година увеличението беше с 16%, или около 1,3 млрд. лева. За следващата година прогнозата е едва между 6 и 7%, което прави около 600–700 млн. лева", посочи Шарков.
Той допълни, че дефицитът в системата се увеличава, макар част от него да е прехвърлен за догодина, като официално се очаква да бъде между 40 и 50 млн. лева.
Шарков подчерта и структурния проблем в публичните разходи за здравеопазване в България.
"Като процент от БВП сме на последно място в Европа – едва 5% публични разходи за здравеопазване. Около 3,5% се доплащат от джоба на пациента. Това означава, че системата е хронично недофинансирана", коментира той.
Икономистът е категоричен, че инвестициите трябва да се пренасочат към извънболничната помощ, където ефективността на разходите е по-голяма и пациентите могат да получат по-достъпна грижа.
Слушайте!
