Това заяви пред БНР Георги Еленков - юрист и директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата.
По думите му обясненията са много. Тези прояви на насилие произтичат от различни фактори – семейна среда, достъпност до социални услуги, образователна среда, работа междуинституционално на различни органи и институции, функциониране на координационни механизми за насилие над деца и деца в риск. При всеки от тези интервениращи органи, системи, услуги ние идентифицираме различни проблеми на практика, които водят до насилие над и между деца, обясни той.
Еленков отбеляза и глобалния контекст. Според него се създава среда за все повече агресия, тормоз и насилие, от която потърпевши са и българските деца.
Всичко тръгва от семейната среда и родителската грижа, напомни Еленков в интервю за предаването "12+3". В тази връзка той посочи дефицитите на системата на социални услуги и системата на закрила, които трябва да са до семейството и да подкрепят семейства в риск чрез комплексни услуги.
"За съжаление, нашата система на закрила е в едно състояние на постоянен упадък. По данни, които ние регулярно цитираме, в 6 области в страната 1 социален работник при Отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" работи едновременно върху над 100 случая, като същевременно социалните работници работят при много ниски възнаграждения, наемат се без нужните професионални изисквания, без атестация, контрол, мониторинг, ресурси. На практика става много трудно или почти невъзможно".
Според него тази подкрепа е много проблематична в практиката на терен. Той изброи какво включва тази подкрепа, като изтъкна и специализираните услуги, свързани с домашното насилие. По думите му обаче програмите и услугите за домашно насилие и към момента остават недофинансирани.
Георги Еленков коментира казуса, при който 15-годишно момче уби друго на същата възраст. Той изтъкна, че в случая става дума за трайно родителско неглижиране:
"Трябва да се търси отговорност под формата на това да има намеса на системата на закрила. Разбира се, възможно е да има намеса и на правосъдната система. Трябва да се търси отговорност и да се търси ролята на родителя по един рационален начин – не да сочим с пръст, а да помислим как да бъде детето превъзпитано, ресоциализирано и как родителят да е отговорен в този процес".
Казусите са различни, като във всички се опитваме да се намесим и подкрепим, изтъкна той, но подчерта, че много рядко виждат добър системен синхрон и добър диалог между институциите:
"На пръсти се броят случаите, при които наистина говорим за положително разрешение с оглед правата и най-добрите интереси на детето, за добър институционален диалог и синхрон на практика".
От НМД внесоха в Народното събрание 10 конкретни решения за справяне с насилието между деца.
"Постоянно опитваме да насочим вниманието на законодателя, на институциите към позитивни практически решения на различни равнища. Опитваме да предложим комплекс от различни мерки за спешни реформи. На първо място е детското правосъдие – как работят структурите по места, когато има противообществени прояви от страна на малолетни и непълнолетни. Друго нещо, което извеждаме като акцент, е социално-емоционалното учене. Това означава в учебния хорариум да се застъпят дисциплини, при които децата да се учат как да говорят за емоциите си, как сами да решават един конфликт. Социално-емоционалното учене включва и т.нар. ученическа медиация".
Според него има кой да приложи на практика тези предложения. По думите му вече ги има добрите практики по места, но въпросът е всичко това да стане система и приоритет.
"Задачата е много трудна, но посоката е тъкмо тази".
В България традиционно имаме среда за нереакция към насилието, за тривиализация на насилието, за нормализиране на насилието, отчете Еленков и добави, че често много хора подминават такива казуси, неглижират подобни случаи и не подават сигнали. Затваря се порочен кръг, заключи той.
Цялото интервю на Стефан Кунчев с Георги Еленков в предаването "12+3" чуйте в звуковия файл.
