"Макове сред асфалта" е сборник с кратки разкази, есета и публицистика, писани от Красимира Димова през различни периоди от живота ѝ. Авторката повече от три десетилетия живее и работи в Австрия, но героите и събитията в книгата са български. И автентични до болка. Хората в тези разкази са от местата, през които е минал и животът на Красимира Димова като преводач, учител, журналист, библиотекар: балканджии от Троянско, русенци…
Заради таланта ѝ на разказвач и умението на Красимира да предаде емоцията и характерите, обаче, написаното има своеобразна евангелска стойност. Това е памет както за светлото, така и за абсолютно лишеното от светлина, случвало се през онова наше минало и все несвършващо време.
През атмосферата на тези разкази читателят би могъл да си спомни ясно от кое в предишните времена бе животоспасяващо да се отървем завинаги, но също така и какво трябваше да съхраним на всяка цена. В този смисъл "Макове сред асфалта" е шифър в различаването на двете.
С целия възможен заряд на въздействие върху позадрямалата емоционална колективна памет – без лозунги, без сочене с пръст и без отрицателни герои. Разказ. Спокоен и човеколюбив. "Носталгични истории за любов, нелюбов, доброта и оцеляване" – ги е нарекла авторката Красимира Димова.
"Макове сред асфалта" е кротко, но категорично художествено свидетелство за това, че е имало по нашите места доброта, човечност, чувство за общност, милосърдие, тихо мъжество, достойнство, радост от живота, празник в душата, чест… И трябва много бързо да си спомним останаха ли семенца от онези цветя, които въпреки асфалта успяваха да цъфтят.
