Коментар на Елисавета Шидерска, кореспондент на БНР в Мадрид,, автор на теоретичната част в обучението по Гериатричен спорт към колеж Био Фит в съдействие с д-р Ивайло Якимов, спортен лекар и отговорник за детско-юношеската школа на ФК Лудогорец и спортната психоложка Теди Ангелова, бивша състезателка и националка по баскетбол.
Що е то гериатричен спорт и има ли място в България? Това бе както основният, така може би и единственият въпрос, който ми задаваха приятели и колеги от България, когато започнах да споделям какво работя в Испания. В началото се налагаше да полагам огромни усилия, за да бъда разбрана, не само заради чисто техническите термини, които съпътстват спортуването в пенсионна възраст, като името на предмета, който преподавам „Поддържаща гимнастика“, но и защото такова чудо като организирани часове по физическо за хора над 65 години и то безплатни, няма почти никъде в Европа.
В Мадрид, където пребивам повече от 20 години обаче е реалност и то каква! Ако трябва да се изразя на жаргонен език, бих казала „залата за тренировки буквално се пръска по шевовете“. Да не говорим за големия процент пенсионери, които не успяват за влязат след жребий в тези гратис часове и през ден, през два, минават покрай Центъра за възрастни хора в центъра на Мадрид, да питат дали не се е освободило някое. Рядко се освобождава доброволно. Рядко се среща и Министерство на здравеопазването в европейска държава, като испанското, което да залага на политика превенция, преди лекуване на болести. Именно заради тази положителна практика, в разговор с професор Юлиан Карабиберов - един от пионерите в България на тема кондиционна подготовка и самият той вече в пенсионна възраст, преди повече от половин година стигнахме до общото заключение, че днес е нашето утре. Така стартира проектът за обучение на треньори по Гериатричен спорт, които ще имат нелесната задача не само да се научат да преподават физическо възпитание на хората над 65 години, но и да информират обществеността като цяло в България за ползите от спортуването в третия етап от човешкия живот, а именно стареенето.
Особено съм благодарна на всички колеги и медии в България, които обръщате внимание на тази толкова важна тема – укрепване на здравето, а не бягане от болести, защото зад нея не се крие комерсиален интерес. Интересът би трябвало да е на всички нас, които в днешно време плащаме данъците, част от които отиват за пенсии, във все по-застаряващите общества на Стария континент да бъде променено статуквото „стар човек следователно много здравословни проблеми, оттам и много медицински разходи “.
В разговор с моя приятелка, практикуващ лекар – диетолог и специалист по обща медицина, д-р Татяна Матева от Русе, научих за следната все по-често повторяща се история в нейния кабинет: пациентка на 65+, която идва от друг общопрактикуващ лекар, отива при нея за консултация. В резюмето от документи се вижда, че е ходила два пъти на невролог, един път на кардиолог, два пъти на очен лекар и още на четири различни други консултации. Жената, чака с оживен поглед да чуе какви препоръки и лекарства ще й изпише доктор Матева. Но медицинският специалист й казва следното - „От всичко видяно, госпожо се вижда, че само на едно място не сте ходила - в парка - а то е най-нужното Ви в момента.“ Така, че има много поле за работа в България в тази насока, бе заключението на моята приятелка общопрактикуващ лекар.
Моето заключение като практикуващ треньор по кондиционна подготовка за хора над 65 години в Мадрид е, че българските настоящи и бъдещи пенсионери също заслужаваме поне една възможност да подобрим нашето здраве на база на активната медицина, наречена спорт. Но за целта ще са нужни усилията на цялото село, както казват в Африка, за отглеждането на едно дете. Съвсем не говоря за спортни или образователни постижения. Говоря за клетъчно здраве, физиологична ефективност и качество на живот. Заседналият начин на живот не се забелязва, докато не те направи неработоспособен.
Коментарът е и в звуковия файл.
