Това е значима стъпка към бъдеще, в което роботите ще бъдат част от нашите домове, фабрики и градове, посочват от Института, цитирани от БГНЕС.
До момента толкова прецизни модели за роботика са разработвани само от мултимилиардни компании, много от които пазят своето ноу-хау в тайна. Отварянето на модела за целия свят може да даде нов тласък в разработването на роботи, които да функционират изключително ефективно в заобикалящия ги свят.
Разликата не е само в това, че моделът е отворен. Пробивът е и в начина, по който обработва физическия свят. Повечето фундаментални модели за роботи се основават на визуално-езикови модели, обучени с плоски 2D изображения. SPEAR-1 обаче използва реални 3D данни, което му позволява да разбира по-добре как обектите се движат и взаимодействат в пространството.
Благодарение на този подход моделът използва до 20 пъти по-малко тренировъчни данни в сравнение с традиционните решения в роботиката. SPEAR-1 постига тази ефективност чрез едновременно обучение от данни за роботизирани действия и от триизмерни пространствени данни. Тази иновативна методология преодолява едно от основните предизвикателства в областта – необходимостта от скъпи и трудно достъпни тренировъчни данни от роботи.
Моделът представлява еквивалент на езиковите модели от типа GPT (например BgGPT, ChatGPT и др.), но в света на роботиката. Това означава, че е способен да разбира човешки инструкции и да управлява различни роботи, изпълняващи разнообразни задачи в различни условия и среди.
С разработката на SPEAR-1 INSAIT утвърждава ролята на Европа като водещ център за иновации в роботиката и 3D изчисленията. Зад проекта стои екипът на INSAIT в състав: Николай Николов, Джулиано Албанезе, Сомбит Дей, Александър Янев, проф. Люк Ван Гуул, д-р Ян-Нико Цех и д-р Данда Паудел.
