Между 30 000 и 50 000 строителни работници от България работят в Европа по данни на Камарата на строителите в България (КСБ).
Браншовата организация търси начини за намаляване на проблема с кадрите чрез внос, но и като се опита да върне част от нашите сънародници, съобщи пред БНР-Радио София инж. Илиян Терзиев, председател на КСБ:
"Ако успеем да върнем една част от тях и се опитаме да ги преквалифицираме, да ги направим ръководители, ще постигнем доста добри резултати".
Скоро на борсата във Франкфурт от КСБ и МТСП ще се опитат да разяснят привилегиите и преимуществата на тези, които биха се върнали у нас.
"Опитваме се да догонваме европейските заплати в строителния бизнес и не сме кой знае колко далече. Но освен това завърналите ще са при близките си, а най-важното - ще имат, според мен, доста по-добър стандарт на живот."
Терзиев подчерта, че сред най-големите проблеми са предвидимостта и предварителните проучвания на строителството.
"Правителството и държавата, а и бизнесът вървят в много добра посока, но нека направим законовата рамка така, че тя да работи доста по-бързо, защото от процедурите от проучването до започване на самото строителство у нас се случват два или три пъти по-бавно от европейската практика.
Законовите срокове са си много добри. Въпросът е, че те не се спазват."
Терзиев съобщи още, че в момента има внос на не по-малко от 5 до 7 хиляди души, работещи в строителния ни бранш. А нуждите са да 30-40 хиляди.
Кадровият проблем ще се реши с внос на работна ръка, връщане на наши работници и адекватно образование, съобразено с нуждите на бизнеса, убеден е председателят на КСБ.
Жилищното строителство вълнува най-много хората, но то не повече от 15% от общия обем дейност в сектора.
"Трудно е да се повиши привлекателността на строителния бранш за младите хора", призна инж. Терзиев. Той уточни, че КСБ работят за това чрез трите стълба: изкуствения интелект, въвеждане на повече механизиран труд и по-добро заплащане в сектора.
Чуйте разговора на Невена Николова и Данаил Конов.
