Изкуството е част от нейното ДНК. Като дете на артисти – баща ѝ е актьорът Юрий Яковлев, а майка ѝ – балерината и педагог Наталия Василева-Яковлева – тя е поела първия с дъх именно с изкуството и смята, че и така ще си отиде един ден – с любовта към хубавите и лошите му страни. Определя го като цвете, което се нуждае от всяка своя съставна част. Киното, театърът, музиката, литературата, изобразителното изкуство, танцът – те не могат едно без друго според нея.
На три години тя е Сънчо, който пожелава "Лека нощ" на децата от екрана на БНТ. На 6 вече излиза на сцената в театър "Сълза и смях" като Сибил в "Идеален ден за лов на рибка бананка" от "Устата ми хубава, очите ми зелени" на Джон Селинджър. Toва предопределя пътя ѝ. Играе във филмите "Диада", "Чалга", "Вездесъщият", "Слънчево" и "Звезда", в сериалите "Столичани в повече", "Връзки", "Четвърта власт" и "Пътят на честа", снима се и в италианските продукции "Любовници и тайни", "Генерал Дела Ровере", "Боксофис" и "Валентино – легендата". Срещите, ролите, радостите и неволите в актьорската професия са я направили това, което е днес.
"Целият свят в момента върви зле именно защото културата и образованието останаха на много заден план в живота на хората, забързани в малките проблеми, в много важните проблеми и изпускайки едни прекрасни моменти, с които пък аз живея сега – далеч от България, с България", каза в "Кино с думи" Жана Яковлева.
Тя живее в Италия от 1992 година, дълги години е директор на Българския културен институт в Рим и обвързва живота си с него.
Когато човек върви по пътя на киното, неизбежно стига до Италия. В дните след Фестивала на българското кино в Рим, а и след 43-тото издание на "Златна роза" във Варна, където Жана Яковлева взе участие в дебютния филм "Звезда", "Кино с думи" се озова във Вечния град.
В звуковия файл за киното, живота, чувствителността и света на актьора говори тъкмо Жана Яковлева. От нея ще чуете защо проблемите в нашето кино не са като тези през 90-те години, но продължават да бъдат на сериозно, често на сценарно ниво. Ще чуете и защо е хубаво да се гледаме повече в очите.
Снимки – Борис Славчев, Надя Атанасова, БНР
