Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се появи ли неговият антипод или дългоочакваният първи, възстановен в дивата природа, изчезнал вид – отговорите можете да научите от разговора с проф. Златозар Боев.
"Съобразно информацията, с която разполага Световната орнитоложка организация преди месец в Националния природонаучен музей наистина представихме един 3D модел на птицата Додо. Той е много точен и автентичен, по отношение на размери, окраска и външност. Този вид е един от трите вида птици, който нашият музей притежава, но са безвъзвратно изчезнали от Земята.
Другите два вида птици са каролинският папагал, който е изчезнал през 1916 година, и третата птица е тънкоклюният свирец, който Международният съюз за защита на природата миналата година обяви за тотално изчезнал в планетарен мащаб. От този тънкоклюн свирец ние имаме 7 екземпляра, като два са показани в експозицията, тези птици са населявали и нашите земи и Турция.
Птицата Додо е изчезнала отдавна, а името вероятно произхожда от холандски, когато мореплаватели от тази страна, прекосявайки Индийския океан, са акостирали на остров Мавриций, за да попълват своите запаси от храна и вода. Първоначално храната им е била костенурки, но по-късно се насочват към този вид птици, които са били около метър високи и доста тежки. Те не са можели да летят и по тази причина са били лесна плячка за храна.
За съжаление до днес в света са останали няколко скелета, една глава с малко кожа и кости. С това разполагат всички музеи по света, както и с няколко снимки, направени от съвременници на птицата. На основата на извлечена ДНК от животинските останки, генетиците поставят в яйцеклетка на близкородствен неизчезнал вид с оглед да се получи потомство, което да наподобява вида. През пролетта на тази година американски генетици съобщиха, че са успели именно по този начин да възстановят един изчезнал бозайник – ужасен вълк, който е живял в Северна Америка преди около 50-100 хиляди години. Додо също е от набелязаните за възпроизводство видове, тъй като има запазен ДНК материал.
Друг подобен изчезнал вид, който е набелязан за подобен тип възпроизводство, е мамутът, като ще се използва съвременният индийски слон. Тук обаче възниква въпросът, ако науката успее да създаде или възкреси тези видове, къде ще живеят те – в зоопаркове или... трудно при променените външни условия, как ще оцелеят тези видове, тъй като днес условията са много различни от онези, в които те са живели", сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Златозар Боев.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Златозар Боев от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Проф. Златозар Боев е зоолог, орнитолог и палеонтолог. Роден е на 20 октомври 1955 г. в София. Началното, основното и средното си образование завършва в родния си град в 15-о училище с гимназия "Адам Мицкевич“. Висше образование, специалност "Биология“ завършва в Катедра "Зоология“ на Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ през 1980 г. при проф. Цоло Пешев със защита на дипломна работа върху дребните бозайници от Огражден планина.
Полага основите на палеоорнитологията като научно направление в България. Изгражда най-богатите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа колекции от фосилни и субфосилни птици, сравнителна остеологична колекция от рецентни птици и научна библиотека с над 15 000 публикации по палеонтология и еволюция на птиците. Открива и описва 4 рода, 32 вида и 1 подвид изкопаеми птици от България и Гърция. Автор е на над 810 научни и научно-популярни статии, книги и учебници, отпечатани в 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка.
Снимки – Национален природонаучен музей и Уикипедия
