Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Задушницата е израз на любовта ни към душите на починалите

Снимка: БГНЕС

В съвременния свят, когато материалното измества духовното, размислите за спасението на душите остават някак на заден план. Постоянната надпревара с времето и неизменните задачи заглушават повика на душата, която се задъхва от бесния ритъм на ежедневието.

И ето идва Задушница, когато спираме за миг и оставяме работата и светските грижи, за да поменем починалите – да запалим свещичка и да раздадем милостиня в тяхна памет. Чрез милостинята добавяме добри дела, които помагат на душите да достигнат до спасението.


В календара на Българската православна църква Задушниците са три и винаги се отбелязват в съботите – преди Месни заговезни на Великия пост, Петдесетница и Архангеловден.

Архангелова задушница е последната за годината и е наречена от народа ни "мъжка", в памет на загиналите защитници на земята ни.

Задушниците напомнят за дълга ни към починалите – миг, в който да се отърсим от суетата и преходното, с мисъл за безсмъртната душа. За живите винаги има надежда да открият пътя на спасението, но за мъртвите  упованието са техните близки, които с молитвите си могат да помогнат на душите им.


Най-силната молитва за починалите е по време на Литургията, когато свещеникът отделя късчета от просфората за живи и покойници и ги поменава поименно. Накрая всички късчета от просфората се събират в светия Потир с Кръвта Христова. Затова преди службата имената се записват, за да може свещеникът да ги помене в олтара и чрез Божията благодат да се осъществи утешителна среща между починалите и техните близки. Така всяка молитва се превръща в лъч светлина, дори и за душите, потънали в мрака и скръбта.


В съботата на Задушница също се извършва Света Литургия, но тя е Заупокойна, а след нея е общата панихида за починалите, като се споменават и душите на тези, за които няма кой да се моли.

На обща трапеза в храма близките на починалите поставят варено жито, което символизира смъртта и възкресението за вечния живот, хляб и вино, както и плодове. Освен помежду си, в храма, участниците в молитвата раздават от храната на бедни и гладни, като милостиня, с надеждата "Бог да прости!" греховете на починалите.


Снимки: БТА, БГНЕС


По публикацията работи: Иван Петров
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени