"Радостта, която виждаш в очите на хората, на които си помогнал, няма как да се опише с думи, трябва да се изживее!". Това споделиха Венета Терзиева и Валентин Григоров в Деня на будителите. Двамата близо десетилетие помагат на другите българи в Германия, а възможността да направят по- лесен живота на нашенците с годините достига все по-нови и нови измерения. Първоначално помагат на новопристигналите сънародници да легализират документите си и да намерят квартира и работа; по-късно създават информационния сайт "Българският Берлин", в който публикуват контактите на българските медици, занаятчии и ресторантьори на територията на града, така че всеки българин да може да се свърже с тях, при необходимост.
След време вече провеждат предварителни професионални курсове тук – в България, в помощ на тези, които са решили да напуснат пределите на страната ни; а в Германия организират конкурси, литературни четения и други събития, с цел да помогнат на всеки от сънародниците ни да открие своите таланти, да повярва в тях и да се реализира. "Когато намерят нужната информация или се потопят в събитията, които правим, те се припознават, намират себе си, усмихват се, вълнуват се и дори плачат с нас", споделя Венета и допълва:
"Всички други етноси тук си помагат във всичко – турци, албанци, румънци – всички, за които се сетите. Те са много задружни и си подават ръка за всяко нещо. И ние трябва да станем като тях – ние го имаме, носим го в сърцата си, нужно е само да се доверим един на друг и нещата ще се случат!" – казва Венета.
Според двамата именно недоверието не само помежду ни, но и в нашите способности е това, което пречи на нас, българите, по пътя към себереализацията, без която пък щастието е трудно постижимо. "Правим го, защото това ни харесва и ни прави по някакъв начин щастливи", споделя Валентин и пояснява:
"Ние също минахме по този път, защото сме творци – аз издадох една стихосбирка, а Венета – сборник с разкази, и знаем как е с утвърждаването на творчеството, а то определено не е лесно. Особено трудно е човек да си повярва! Интересни автори не смеят да издадат книгите си, защото просто нямат самочувствие."
Венета добавя: "Те дори не вярват, че би могло това да им се случи, но ние ги насърчаваме и те придобиват нужната смелост. Вече имаме няколко случая, в които хората са започнали от нищото и са издали своите книги", и допълва:
"Нещата наистина потръгват, но много бавно. На всички тук ни е мъчно и всеки по различен начин преживява това, че не е в родината. Може би повечето биха се завърнали, но като са си уредили вече живота тук, е малко трудно да се върнеш назад. Имат желание! Виждам, че хората имат желание! И дано се случи!"
Дали обаче само носталгията събира българите в чужбина? "Може би!", възкликва спонтанно Валентин и добавя: "А също и тази хубава мелодия на българския език! Различно е когато живееш в чужда среда и не чуваш родна реч около теб, а съвсем друго е, когато се събереш със сънародници. Просто самата мелодия на българския език те кара да изживееш едно приятно усещане".
Точно това наблюдение става и причина за раждането на един формат – "Мелодия в думи". Идеята идва спонтанно след като Валентин и Венета представят 7 български автори в малка книжарница в Лондон. Въздействието на родната реч върху тези, които са на събитието, става повод малко по-късно и за първото издание на "Мелодия в думи" в Берлин, след това в Дрезден, в Лайпциг, Бремерхафен и т.н.
В началото на тази година двамата българи организират литературен форум и в Милано, в който представят произведенията на 13 сънародници, а с помощта на Асоциация "Българска словесност" осъществяват и обратния вариант – съвременни автори от България са представени на местната общност в Берлин. "Това е може би моментът, в който трябва да помислим и за тяхното финансиране – подчертава Венета и обяснява: – Защото те искат да се срещнат с българската общност тук, но е много скъпо да дойдат на собствени разноски. А те са познати в България, и са успешни там!", а Валентин допълва:
"Българите имаме потенциал! Ние сме една от най-старите държави в Европа, имаме богато културно наследство и би трябвало да се възползваме от всичко това и да покажем на света кои сме. Да покажем, че ни бива, че сме ние!".
Двамата са убедени, че само щастливият човек може да направи другите щастливи, а и че е необходимо да търсим доброто, за да го виждаме около себе си. И на въпроса: "Щастливи ли сте?", отговарят:
"Щастливи сме, да! Разбира се! Здрави сме, имаме работа и оценяваме това, което имаме, а то ни е достатъчно. Срещаме много стойностни хора и сме доволни от живота, който водим през последните години. Освен това намерихме много нови приятели, което също е безценно!"
А всичко започва с улавянето на онова специфично въздействие на българския език върху всеки един от нас и с дълбокото разбиране, че най- прекият път към щастието е като осъзнаеш, че "радостта, която виждаш в очите на хората, на които си помогнал, няма как да се опише с думи, трябва да се изживее!"
Снимки: Facebook/ Венета Терзиева, Facebook/ Валентин Григоров, bulgar.berlin
