Трийсет и шест години след падането на "комунизма" у нас, фондация "Софийска платформа", Немско-българското историческо дружество "Памет" и Нов български университет организират 12-дневен фестивал, в който ни приканват под различна форма – с различни събития, срещи, разкази и дискусии, турове, изложби и работилници – да осмислим станалото на 10 ноември 1989 г. и оттогава насам, да припомним хора и процеси, по-младите хора да научат нещо повече от малкото, което има в учебните програми.
Няма как водещият Даниел Ненчев да покани представител на организаторите – Луиза Славкова от фондация "Софийска платформа", и да се ограничи в разговора само за събитието и фестивалната програма.
Разбира се, в студиото на БНР-Радио София стана дума за тоталитарните ограничения в мисленето и пътуванията и за промените, настъпили за близо 4 български десетилетия.
" Преди време нашата фондация направи един сходен фестивал, но тогава се казваше "25 години свобода". 11 години по-късно това би звучало странно, не съвсем на правилното място, защото много хора нямат усещането за тая свобода. Тя е налице, но едно е да я имаш, друго е да се чувстваш свободен. До голяма степен разочарованието на хората от 10 ноември (насам) е именно заради големите очаквания и неизпълнените обещания. Краят на един репресивен режим води след себе си страшно много надежди, оптимизъм, енергия. Но хората имат нереалистични очаквания за скоростта и за успеха на тоя преход", отбеляза Луиза Славкова.
Тя посочи подходите към темата, на които залагат организаторите и обясни защо – според нея – има хора, които с носталгия и съжаление си спомнят за онова време.
"Мисля, че възприятието за комунизма като нещо хубаво произтича от това, че на много хора животът по време на комунизма им се струва просто много по-лесен. Отнемането на права, на инициативност те оставя в ситуация, в която трябва да вземеш много малко решения за себе си и да носиш много малко отговорност."
Повече по темата и за програмата на фестивала, посветен на 10 ноември 1989 г., чуйте в звуковия файл:
