Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в огнища на просвета. "История славянобългарска" на пр. Паисий Хилендарски поставя началото на националното събуждане, а след него идват имената на Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Иларион Макариополски и Екзарх Антим I – духовници, които съчетават вярата с борбата за народна независимост. По-малко познати, но не по-малко значими са будителите от другите конфесии у нас. Будителството не принадлежи на една религия – то е споделена мисия за духовност, образование и човечност. За това говорим заедно с Тони Николов, философ и журналист, главен редактор на Портал "Култура", и на списание "Култура".
Д-р Петър Берон не е просто автор на учебник, той всъщност е и учен с принос в области, изпреварили времето си. В Зала 1 на Общинския културен институт "Красно село" в Деня на българските будители - публична лекция по повод 200 години от издаването на "Рибния буквар", която ще завърши с прожекция на документален филм, посветен на д-р Петър Берон. Разговор с лектора д-р Петър Граматиков, заместник-председател на международната организация BRIDGES.
