Интервю на Весела Владкова с Андре Хютих в предаването ''Събота 150''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Две от най-тежките битки, пред които е изправено коалиционното правителство на консерватора Фридрих Мерц и партньорите от социалдемократическата партия, са социалната политика и икономиката. Гарантирането на пенсиите, реформата в социалните помощи и здравеопазването вървят ръка за ръка с икономическата реформа, или с други думи: с намаляване на бюрокрацията и енергийните разходи, и с данъчни облекчения. С тези обещания Мерц спечели предсрочните избори през февруари, а той е силен в обещанията, но - поне засега - не и в изпълнението им. Поредното обещание канцлерът даде на 17-и септември, когато по време на първия дебат за бюджета за отиващата си година подготви германците за настъпващата "есен на реформите". Есента е в разгара си, но не и обещаните реформи.
Губи ли бизнесът търпение? По темата за бизнес климата в Германия - интервю с пазарния анализатор Андре Хюхтих?
Според моите данни много бизнеси в Германия в момента се продават. Според различни проучвания става дума за между 30 и 50 хиляди компании. Около 5 процента от малките и средни предприятия са изправени пред смяна на собственика, а малките и средни предприятия са гръбнакът на германската икономика.
Политиците не бива да се успокояват от факта, че в Германия все още се създават повече фирми отколкото се закриват. Въпреки това има дисбаланс: когато се закрие компания с 500 служители, основаването на нова фирма с 10 работни места не може да я компенсира. Още по-тревожно е, че според нашите анализи голяма част от закриваните предприятия е можело да бъдат спасени.
Тревога буди пазарната оценка на компаниите, които се продават. Цената на бизнесите пада и това показва, че се увеличава броят на предприятията, които сменят собственика. Това обаче едновременно означава, че купувачите, т.е. инвеститорите се колебаят дали вложат средства в даден бизнес.
Германската бюрокрация е пословична, но наистина ли е причина за малките и средни предприятия да обмислят продажба, т.е. да се откажат от оставане на пазара?
Бюрокрацията у нас наистина е пословична. Но нека дам конкретен пример за това как се проявява тази тежест върху фирмите. Заради нови и нови изисквания за отчет компаниите се принуждават да откриват нови работни места. Такива нови изисквания в отчетността са свързани с новия закон за проследяване на веригите на доставки, с факторите за измерване на устойчивостта на инвестициите - екологичен, социален и корпоративно отговорен. Компании от определен оборот нагоре са длъжни да изготвят такива отчети, което отнема време и изисква назначаването на служители, които да ги правят. Това означава допълнителни разходи за заплати и осигуровки, допълнителни усилия и време.
Бюрокрацията тежи най-много на малките и средни предприятия и на определени сектори. В строителството например се изискват огромно количество разрешителни. Някой трябва да ги проследява. Същото важи за фармацевтичните компании, за банките и изобщо за области, които са хиперрегулирани - на национално и на европейско ниво. Така че е разбираемо, че бизнесът се оплаква.
Кои проблеми на бизнеса се дължат на излишна регулация, а не на политическа конюнктура?
Германия премина през десетилетия на икономически ръст и на стабилност. Рамковите условия бяха идеални - имахме огромен вътрешен пазар, постоянно растящ европейски пазар, подкрепен от въвеждането на обща европейска валута. В същото време енергийните разходи бяха ниски благодарение на евтиния руски газ, а цените на суровините от Азия бяха изключително изгодни. При тези идеални условия Германия заприлича на улегнал възрастен мъж, настанил се удобно в креслото и скръстил доволно ръце на гърдите.
Този икономически възход ни направи сити, но и мудни. Изчезна предприемаческият дух на германците. Всяко ново начинание е свързано с риск и бизнесът логично се питаше, защо да полагаме допълнителни усилия, след като всички върви по мед и масло? Пред очите ми мотивацията на предприемачите се стопи.
Все по-рядко срещам предприемачи, които са готови да рискуват с нов бизнес или да се лишат от личното свободно време в името на компанията. Промяната е и поколенческа - по-младите имат различни приоритети и слагат на първо място семейството и свободното време. Освен това германците сме презадоволени. Преди 20-30 години се стремяхме към благоденствие, повече пари и по-висок жизнен стандарт. Това вече не е така атрактивна цел.
Наблюдаваме още един феномен. И той също е свързан с възрастта. Днешните 50 и малко над 50-годишни мениджъри все по-често си задават въпроса - докога искат да работят интензивно и да жертват почивните дни и свободното си време. Никой вече не иска да работи до 75 години, нали?
Децата на днешните 50-годишни собственици на компании са на около 20. Каква мотивация могат да имат тези млади хора да продължат семейната фирма? Ето още едно обяснение за счупената фирмена традиция в Германия, която доскоро беше наша гордост. Семейните компании продължават да са гръбнакът на германската икономика. Въпросът е докога?
Ако към това, което описвате, прибавим ограничените възможности за финансиране на бизнеса, каква роля имат банките за влошаването на климата в Германия?
Никъде по света банките не се славят с добър имидж. Но пък трябва да признаем, че това е тежко регулиран сектор. През последните години на банките бяха наложени изключително много ограничения и те загубиха голяма част от възможността да бъдат гъвкави в бизнес решенията си.
Банките все още могат да разчитат на базисния бизнес, но паралелно към класическото кредитиране на нови икономически дейности вече има нови инструменти на финансовия пазар. Пример за това е предоставянето на дългово финансиране от частни фондове, а не от банки, или от публични пазари.
В сравнение с класическите банки тези фондове са значително по-гъвкави и готови да инвестират. А една от причините е именно прекаленото регулиране на банковата дейност, което не засяга частните фондове.
Поводът за нашия разговор е "есента на реформите", която обеща канцлерът Фридрих Мерц. Какво очаквате да донесе тази есен, или може би вече трябва да говорим за "зимата на реформите", която да се надяваме няма да прерасне в "зимата на недоволство"?
Обещанието за реформи би трябвало да означава да бъдат взети решения. Но на всички трябва да е ясно, че дори тези решения да бъдат взети сега, превръщането им в практика ще отнеме време. Ако трябва да съм честен, по-скоро се надявам, че средният бизнес няма да чака правителството, а сам ще запретне ръкави и ще започне да се променя. Според моите разбирания добрият предприемач се отличава именно с готовност за промяна и за гъвкави бизнес решения. Добрият предприемач познава пазара, умее да разпознава както рисковете, така и шансовете, и реагира бързо, но добре обмислено.
Добрият предприемач постоянно провежда реформи. Според мен шансът на Германия е именно осъзнаването на средния бизнес, че ако не си помогне сам, няма как държавата да го издърпа от калта. Чакането държавата да намали данъчната тежест с части от процента просто не е продуктивно. Убеден съм, че осезаемата промяна у нас може да дойде от бизнеса, а не от държавата.
