Подводната каменна гора се намира в района на Созопол, между остров Кирик и остров Свети Иван и засега за науката не е известен друг подобен природен феномен. Става въпрос за подводна каменна гора от епохата на миоцена. Преди 12 милиона години, когато районът е бил крайбрежна зона на Сарматското море, тя е била жива и процъфтяваща. Представете си огромни блатни кипариси, които вече са изчезнали от лицето на планетата. Каменната гора заема площ от 120 хиляди квадратни метра. Според учените катастрофично явление е запечатало дърветата с морски седименти.
Първите изследвания на тази гора правят учените проф. Христо Пимпирев и проф. Нешо Чипев още през 1981 година. През 2022 г. изследванията са подновени от екип на Геолого-географския факултет и Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
В предаването "Следобед за любопитните" гостуват доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет, Ралица Събева от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и гл. ас. Стефан Велев, д-р по геология и геохимия към Геологическия институт при Българската академия на науките и UNIGE – Женевският университет в Швейцария. Тази година проектът, по който работиха, приключва и те разказват за откритията до момента.
"Да, действително на дъното на Черно море е открита вкаменена подводна гора на 20 милиона години. Тя бе слабо позната у нас, да не кажа непозната. Преди 40 години направените открития не са добили такава популярност, каквато днес. Въз основа на нашия тригодишен опит мога да резюмирам следното: Успяхме да опишем биоразнообразието на акваторията на Созополския залив и по-конкретно по дъното на около 20 метра дълбочина, където се разкриват остатъци от вкаменени дървета, като между тях има и огромни представители на блатните кипариси.
Открихме дънери от около 6-8 метра в диаметър сред откритите при проучването. За да се запази една дървесна тъкан толкова години, трябва да е попаднала в среда, лишена от кислород. Откритата от нас гора е с площ стотици декари и е единствена в света. Намерихме интересни видове безгръбначни – например миди и ракообразни, които са доста редки и на места изчезнали в Черно море.
Очевидно морето се събужда отново, възстановява се, екосистемите стават все по-жизнени, което е и в резултат на пречистването и опазването му. Открихме и видове риби, които до момента не са съобщавани в Черно море, като средиземноморското попче, което е навлязло в наши води.
Целта на проекта ни бе да покажем връзката между неживата и живата природа, да покажем как миналото на една екосистема, защото преди толкова много години тази гора е била жива, след това се е превърнала в геоложки обект, как този призрак е останал и ѝ влияе, дори до голяма степен определя състава и структурата на съвременната екосистема, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" хидробиологът доц. Любомир Кендеров.
"Освен че съм водач на лодка, аз осигурявам екипите и на повърхността. Созополският залив е един от най-натоварените в Черно море, особено през летните месеци, тъй като е пълно с джетове, лодки и много рибари, което прави работата доста тежка и опасна. При работа в нестандартни условия е важно екипът да е сработен. От геоложка гледна точка на мен ми беше интересно да разбера какъв тип е вкаменяването. Част от откритите тук дървета са въглефицирани, т.е. там все още имаме запазено органично вещество. При работата ми на микроскоп, ние от пробите на самите дървета правим препарати и по този начин наблюдаваме самите клетки, които са заместени от тези минерали.
Проученото до момента показва една специфична геоложка находка, която можем да обвържем с настоящето. Вкаменяването на дърветата води до образуването на един своебразен риф в Созополския залив, където се развиват толкова много организми", споделя в ефира геологът и водач на лодката на водолазите Ралица Събева.
"При това наше проучване до някакаква степен успяхме да надградим това, което те са изнесли като теория за образуването на тази гора. Събрахме още повече доказателства в нейна подкрепа, като свързаността с вулканска дейност преди около 70-80 милиона години и образуване на една калдера огромна, едно пропадане в земната кора, което е добра среда за образуване на един сладководен басейн, който след това се заблатява и днес го откриваме под морската вода. Ние, като водолази с опит, не си давахме сметка колко трудно ще бъде подводното проучване. Не всичко, което умира, се фосилизира.
Необходими са много геоложки събития да съвпаднат, за да се фосилизира един организъм и по този начин да се запази за милиони години напред. Точно това се е случило с тези дървета. За нас, като геолози, бе важно да намерим кои са скалите, които предизвикват това фосилизиране на дърветата, и разбира се, какъв вид са те. Тези скали ние намерихме – и това е част от гората, която ние наричаме "глинестото поле", където няма дървета, но има скали.
Именно тук ние намерихме няколко листа, които са от една специфична акация, изчезнала от територията на Европа. така добавихме още един вид. Убеден съм, че тези глинести скали крият още много тайни", разказва в ефира на предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. Стефан Велев.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров, Ралица Събева и Стефан Велев можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
