Идеята за проекта "Глас: Симфонична интерпретация на българска музика" е на Джеордже Денис Арделян, потомък на банатски българи. Неговите оркестрови обработки и авторски композиции са вдъхновени от известни любими български народни песни като "Ах, къде е мойто либе", "Лудо младо", "Македонско девойче", "Лиляно моме", "Море сокол пие", "Брала мома ружа цвете", "Йовано, Йованке". Те представят редставят богатото звуково културно наследство на България. В заглавието на симфоничния проект е използвана българската дума "глас" („Glas“) с нейните значения като "звук" и "човешки глас", подчертавайки ролята на музиката за междукултурния диалог.
Премиерата на проекта е през октомври 2024 с оркестъра на Филхармонията "Банатул" в Тимишоара под диригентската палка на Константин Илиевски, а солисти са Живко Василев – кавал, и певиците Елена Дойчева-Драгомир, Надя Шехаби и Мона Ларион. Концертът е организиран и подкрепен от Съюза на българите в Банат в Румъния и Почетното консулство на Република България в Тимишоара. Проектът е финансиран от Министерството на културата чрез програмата "Legacy" на Центъра за проекти в Тимишоара.
Младият румънски композитор Джеордже Денис Арделян се занимава с музика от дете, свири на акордеон, а по-късно се ориентира към симфоничната и филмовата музика. Учил е композиция и продуценство в Музикалната академия в Бон, Германия.
Между филмите, за които е композирал музика, са „Nothing Moreand Nothing Different“ (2025, режисьор Лукас Неагу); „Timing“ (2024, номиниран за наградите GOPO в Румъния), "Asimptomatic" (2024), "Fridaythe 3rd" (2023), както и редица късометражни филми като "The Universe" и "You See What I Deal With". През 2025 печели международния конкурс "Oticons Faculty International Film Music Competition", което му предоставя възможността по време на ателиетата FMF Young Talent Award, проведени в Полша, да работи с едни от най-успешните съвременни композитори на филмова музика – американката Мириам Катлер и ливанско-френския композитор Габриел Яред.
Концертът тази вечер събира Софийската филхармония с диригента на Радиооркестъра Константин Илиевски и изключително интересни музиканти - банатски българи и е в партньорство с Посолството на България в Румъния.
Солистите:
Елена Дойчева-Драгомир е от Стара Загора, завършва Музикалното училище в града с пиано, а след това и Националната музикална академия в София със специалност "Музикална педагогика". От 2004 Елена Дойчева-Драгомир живее и работи в Румъния, в Дудещий Веки (Стар Бешенов) и Тимишоара. След конкурс, проведен от Министерство на образованието и науката, тя е изпратена като учител по музика и инструктор по народни танци сред българското малцинство в Стар Бешенов и до днес тя се занимава с традиционните български танци и съхраняването на българските традиции и фолклор сред българското малцинство в Банат. Ръководител е на Мъжкия хор, Детския хор „Звънче“ и Ансамбъла за народни български танци „Ръченица“ от Стар Бешенов.
През 2009 г. завършва оперно пеене във Факултета по музика към Западния университет в Тимишоара при проф. Дана Сорина Кифу и проф. Йонел Пантеа и постъпва там като асистент и корепетитор. Има много турнета из Европа, концерти и представления в сътрудничество с Филхармония "Банатул" от Тимишоара и Международния органов фестивал "Timorgelfest".
От 2022 г. Елена Дойчева-Драгомир работи за Съюза на банатските българи в Румъния като референт по културата към клон Дудещий Веки (Стар Бешенов). През 2024 г. тя е сред първите пет номинирани и избрани за „Българка на годината "Света Злата Мъгленска“ 2023" – конкурс, организиран от Изпълнителната агенция за българите в чужбина за принос в разпространението и опазването на българския дух и култура сред банатските българи в Румъния.
Надя Шехаби е родена в Тимишоара, но прекарва първите десет години от живота си в България. Баща й е от арабски произход, а майка й - банатска българка, затова тя израства в мултикултурна среда, което силно повлиява на нейното личностно и артистично развитие. Въпреки че живее в София, в първите си пет години тя посещава училище с арабски профил, което ѝ осигурява разнообразна образователна перспектива.
На 9 започва да учи флейта, а година по-късно семейството ѝ се мести в Румъния, установявайки се в село Брещя, местност със значителна българска общност. Там тя активно участва в културни дейности, присъединявайки се към българския ансамбъл за народни танци "Брест" в селото. Пет години свири на китара, н стинската ѝ страст обаче е пеенето и въпреки че учи инженерство и мениджмънт в Западния университет в Тимишоара, тя никога не се отказва от музиката. Посещава курсове по поп пеене в продължение на три години в Народното училище по изкуства, което е част от Центъра по култура и изкуства в Тимишоара, като по-късно продължава да работи с различни преподаватели, за да усъвършенства вокалната си техника.
В момента Надя Шехаби е солистка в кавър група "2B Band", с която изнася концерти на частни и публични събития. Занимава се и с народни танци, тя е хореограф и инструктор на ансамбъл "Славяк" към Съюза на банатските българи в Румъния в Тимишоара, изпълняващ български народни танци.
Живко Василев наследява любовта към музиката от своя баща. Роден в Смолян, израства с красотата на родопския фолклор. Учи кавал в Националното училище за изкуства "Добри Христов" във Варна. През 2014 завършва бакалавърска степен в Софийския университет, специалност "Педагогика", а през 2021 се дипломира с магистърска степен в университета "Codarts" в Ротердам (Холандия).
Изгражда свой уникален изпълнителски стил, съчетавайки традиционния фолклор на Балканите с различни западни стилове като джаз, фънк, латино, латино джаз, поп, електронна музика и много други. Благодарение на обширните му познания за различни музикални жанрове, активно се вписва в музикалната индустрия като инструменталист композитор.
От 2022 г. работи активно като медиен композитор, а през 2023 г. печели първа награда в конкурса за композиция с домакини "Palms Music" за творбата си "La Andaluza". Работи по различни музикални проекти с компании като „Евро Геймс". Гастролира на престижни световни сцени и фестивали, сътрудничи си с големи музиканти. Има няколко собствени проекта – "Аутентик" и "Живко Василев квинтет", в които съчетава българския музикален фолклор със западни съвременни стилове. През 2020 г. се включва в международно известната група Arifa. Освен това често се изявява като солист със симфонични оркестри.
