Мисията на изкуството не е да създава комфорт, то трябва да бъде лаборатория за обществен дебат, територия за противоречия, място, където да се срещат различните позиции, където да могат да се разглеждат от различен ъгъл важните за обществото теми.
Това мнение изказа пред БНР журналистката от БНТ Анна Ангелова, водеща на предаването "Библиотеката".
Ако си политкоректен, по скоро има проблем, смята тя:
"Дейците на културата непременно трябва да вземат отношение по политически теми, защото те са граждани като нас, а и защото ние разчитаме на техния вътрешен компас в сложни времена и в трудни ситуации да зададат посоката. Разчитаме на тях за просвещението. Има политика в културата и култура в политиката. Отказът на Камен Калев до приеме наградата е една етична и морална позиция, на която той има право, която не е и прецедент - преди години и Стефан Цанев отказа награда. Подобни сигнали, които се изпращат към обществото, са много важни, защото карат хората да се замислят. Изисква се сила да можеш да откажеш една награда, а не непременно да бъдеш погален, защото има много хора, които са готови да направят всичко, за да получат дадена награда, дори се договарят предварително".
Кому е нужен този сериал в днешно време, попита тя във връзка с излъчването по една от телевизиите на "На всеки километър" и коментира, че наличието на надписа в началото на всяка серия "Посвещава се на Българската комунистическа партия" дава информация, че това е поръчков партиен филм, за който е била впрегната цялата държава, и не се съгласи с мнението на проф. Вили Лилков и адвокат Петър Славов, които подадоха сигнал до СЕМ заради пропагандата в този надпис и историческите неистини във филма:
"Такъв тип продукции трябва да бъдат гледани в контролирана среда. Дали ще има дискусия преди показването на подобен сериал по телевизията. Ако се излъчва, нека се направи едно коментарно студио преди началото, да се даде контекст. Особено за едно поколение, което няма никаква представа от това време. За съвременните млади хора този сериал е абсолютно неразбираем. А и дефицитите в образователна система и в семейната среда не са малко. Ако няма диалог в училище, ако няма диалог у дома и вкъщи не се говори за това какво е било и какво е сега, тези неща няма как да бъдат разбрани. Не става дума такива филми да не се показват повече, а да бъде зададен верният тон, така че да се намери ключът към тяхното разбиране".
Според журналистката винаги е имало токсични творби и автори:
"Въпросът е доколко това са творби, които се търсят от публиката. Има едно изостряне - не само в България, а на световно ниво. Търсят се крайности в съдържанието, търси се агресията. Казусът с писателя Милен Русков (негови статуси във фейсбук) и последвалата вълна от коментари е леко надценена драма. Българският лев няма да спаси българската идентичност, това ще го направи образованието и върху това трябва да бъде съсредоточено нашето внимание. Голямата драма е колко от съвременните ученици са прочели книгите на Милен Русков. Романът му "Възвишение" е отличен с Европейската награда за литература и тази награда не е отказана".
По думите ѝ в българското образование има много належащи проблеми за решаване и работата на хората от света на културата е да се захванат с това.
Интервюто на Стефан Кунчев с Анна Ангелова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
