За да бъде отворен първият преговорен клъстер за членството на Северна Македония в ЕС, тя трябва да приеме конституционни промени, които да гарантират включването на българите като държавотворна народност.
Това се казва в доклада на Европейската комисия за напредъка по разширяването на ЕС. Страната е сред най-критикуваните в тазгодишните доклади.
Въпреки някои положителни елементи, Скопие остава в застой по ключови въпроси, без които първият клъстер от преговори не може да бъде отворен, подчерта еврокомисарят по разширяването Марта Кос:
"Страната не е предприела решителни стъпки, за да напредне по преговорите за присъединяване през последната година. Тя трябва да промени конституцията си според заключенията на Съвета през 2022 година, за да напредне по пътя си към ЕС".
За останалите страни - Черна гора е с четири затворени преговорни глави и цел да приключи преговорите до 2026 г. Албания с отворени четири клъстера и напредък по правосъдие и борба с корупцията. Украйна и Молдова, които са преминали през скрининга и са на прага на откриване на всички клъстери, при запазване на реформаторския темп.
На другия полюс са Сърбия, където масови протести, спад в свободата на словото и липса на реформи поставят под въпрос целия процес, Босна и Херцеговина, където кризата в Република Сръбска блокира реформи, Грузия, която според Комисията е "кандидат само на думи" заради драстичен срив на демократичните стандарти; Турция, преговорите с която са замразени, остава кандидат за членство и ключов партньор на ЕС. Възобновяването на преговорите за решаване на кипърския въпрос е ключов елемент в сътрудничеството. Въпреки това нарастващият брой съдебни действия срещу опозиционни фигури и партии, както и множеството арести, будят сериозни опасения за ангажимента й към демократичните ценности.
Косово технически няма статут на кандидат, тъй като не е признато от всички страни членки.
