За да разясни неясните въпроси за близкото минало, свързани с носталгията, пропагандата и дезинформацията са се заели организаторите на първото издание на "Фестивал 10.11". В рамките на близо две седмици, фондация "Софийска платформа", Немско-българското историческо дружество "Памет" и Нов български университет ще ни върнат отново към паметта и уроците от миналото.
Фестивалът започна на 2 ноември и ще продължи до 14 ноември, с инициативи, които вървят по следите на комунизма.
"Уроците на миналото са най-добрият пътеводител за гражданските ни позиции днес. Паметта не е пасивен архив, а активен инструмент за разбиране на днешните заплахи срещу свободата, правовата държава и достойнството на всеки човек", заявяват от фондация "Софийска платформа", Немско-българското историческо дружество "Памет" и НБУ.

Пред Радио София проф. д-р Момчил Методиев - изследовател в Институт за изследване на близкото минало "Проф. Ивайло Знеполски" и преподавател на НБУ обясни, че носталгията по миналото в Източна Европа идва от трудностите през прехода.
"Веднага след падането на комунизма, действително надеждите бяха големи. Върна се свободата, която в предходния период отсъства, но всичко това беше свързано и с едни тежки трудности, не само икономически, но и с падане на качеството на живот на страшно много хора. Това е причината за носталгията или по-конкретно за разочарованието на част от хората от това, което се случва през 90-те години. Това, което не се съзнава много, е, че всички тези проблеми са започнали далеч преди падането на комунизма. Влошаването на качеството на живот през 90-те не е следствие от падането на комунизма, то е причинено от комунизма", посочи проф. Методиев.
Той даде пример с данните за демографията в България, която сочи, че годината, в която смъртността за първи път изпреварва раждаемостта е 1980 г. Данните за криминалната престъпност показват, че през втората половина на 80-те години има драстично повишаване на най-тежката престъпност.
"Очевидно е защо не сме знаели – защото медиите не бяха свободни. Важното е, че проблемите на 90-те не са причинени от идването на демокрацията, те са причинени от комунизма", каза проф. д-р Момчил Методиев.
Като част от организаторите на "Фестивал 10.11", проф. Методиев заяви, че в програмата са предвидени турове, изложби, работилници и дискусии.
На 2 ноември фестивалът беше открит с организиран пешеходен тур "НДК и езотеричният социализъм", който показва доминацията на НДК над града като символ на социалистическата архитектура и изкуство, и с мащаба си напомня за стремежа към превъзходство на комунистическия режим. В сградата се преплитат власт и символика, пример за това как изкуството е използвано като инструмент на пропагандата.
Турът исторически трамвай "Памет" проследява централната ос на София, по която се намират ключови места, свързани с репресиите и механизмите на комунистическата власт.
На 6 ноември предстои да бъде открита изложбата "Белене: смели истории от първо лице", във фоайето на II-ри корпус на НБУ. Тя събира свидетелствата на хора, преминали през жестокостта на системата.
На 7 ноември в Столичната библиотека ще бъде открита изложбата "Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки", която разкрива историите на жени, преминали през насилието на асимилационните политики. Изложбата може да бъде видяна до 14 ноември.
През уикенда, на 8 и 9 ноември, са предвидени различни турове и изложби, каза проф. Методиев и добави, че столичани могат да посетят и редица семинари по темата.
"Семинари – дискусионни панели, на които целта е по-скоро да бъде сравнен опитът на България и Германия. Има доста чужди гости, които ще участват. Един сравнителен поглед, се надявам да бъде постигнат", заяви проф. д-р Момчил Методиев.
Входът за фестивала е свободен, но със задължителна регистрация.
Подробности можете да чуете в разговора на Гергана Пейкова с проф. д-р Момчил Методиев.