В днешно време кибертормозът се превръща в една от най-сериозните заплахи за психичното здраве на децата и подрастващите. В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" училищният психолог Ивелина Димитрова сподели своя професионален опит и наблюдения върху начина, по който дигиталната среда влияе на отношенията между деца, родители и училище.
Липсата на осъзната комуникация
Според Димитрова най-сериозният проблем, който тя наблюдава в практиката си, е липсата на осъзната комуникация между родители и деца. "Говорим за регулация – за контролиране на времето, поведението и емоциите на детето, но не можем да говорим за регулация, ако липсва саморегулация", подчерта тя. По думите ѝ първо възрастните трябва да развият собствен самоконтрол и осъзнатост, преди да се опитат да насочват поведението на децата си.
Кога и как говорим с децата
Много често родителите разговарят с децата си, само когато има проблем. Според Ивелина Димитрова това е грешен подход. Разговорът трябва да се води тогава, когато възрастните са важни за детето, а не само когато трябва да се поправя нещо. "Важно е да назоваваме нещата с истинските им имена. Често децата прикриват тормоза зад думата шега, а физическите сблъсъци – зад думата игра", допълва психологът.
Родителят като модел за подражание
Димитрова обръща внимание и на влиянието на възрастните върху поведението на децата. "Детето копира действията на възрастния. Не можем да бъдем постоянно в социалните мрежи и да очакваме от децата да ги приемат безропотно, без да се опитват да се противопоставят", казва тя. Според нея въпросът не е дали децата са готови за дигиталния свят, а дали ние, възрастните, сме готови да им бъдем пример и опора.
Емоционалната връзка като защита
Силната емоционална връзка между децата и възрастните е ключова за тяхната сигурност. Ако детето има доверителни отношения с родител, учител, педагогически съветник или училищен психолог, вероятността да стане жертва на кибертормоз е значително по-малка. "Важно е да говорим и да слушаме децата си, а не да забраняваме и да налагаме ограничения", подчертава Ивелина Димитрова.
Последствията от кибертормоза
Ефектите от кибертормоза могат да бъдат дълбоки и дълготрайни – страх, срам, вина, висока тревожност и самоизолация. "Детето често не обвинява насилника, а себе си – че е позволило това да му се случи. Това поражда срам и вина, които могат да доведат до сериозни психологически състояния и отказ от общуване с външния свят", обяснява специалистът.
Вместо забрани – разбиране и подкрепа
Заключението на Ивелина Димитрова е ясно – забраните не предпазват децата. Истинската защита идва от откритата комуникация, доверието и взаимното уважение. Само когато възрастните бъдат пример за осъзнато поведение, децата ще могат да изградят собствена способност за саморегулация и да се справят с предизвикателствата на дигиталния свят.
Слушайте!
