"Пионерството е нещо предизвикателно, но реално е важно това, което си създал, как се възприема от световните специалисти. През последните години имаме благодатта, заедно с колегите, с които работя, да постигнем неща, с които сме първи. Наскоро европейските експерти направиха една публикация като иновативно признание за нас.
Проектът, по който ние работихме, се нарича "Бъдещи технологии". Като едно от нашите постижения е създаването на първия оптически транзистор. Оптическият транзистор е аналог на така наречения от 40-те години на ХХ век, на електронния транзистор, който поставя началото на едно революционно направление – компютри и микросхемите, т.е. цялата електроника.
Днес фотониката надгражда електрониката и я допълва със своите възможности. Светлината е уникален обект, който има различни свойства. Реално фотоните, за разлика от електроните, могат да осигуряват по-голяма бързина и скорост. Светлината, освен че може да изследва обектите, може и да ги променя. Реално това дава началото на едни нови технологии, които доскоро не бяха възможни. В съвременния свят се изграждат такива структури и в Европа има такава, където се дават милиарди, за да може да се управлява светлината с цел получаване на определени технологии.
Освен това направихме един много интересен пробив, като изследваме динамиката на квантови обекти и ние създадохме технология, която преодоля бариера, съществувала 30 години. Това наистина е сериозен успех и от тук нататък е важно кой и как ще прилага тази нова технология и съответно ще заеме пазарната ниша.
Освен това създадохме един спектрометър. Това е устройство, което обединява и може да измерва в реално време динамиката в електронните състояния в произволна квантова система. С него се наблюдава и поглъщането или излъчването във времето в огромен динамичен обхват, стартирайки от 10 на минус 15 до безкрайност. Това е наистина революционна технология и аз се надявам чрез нея да капитализираме на национално ниво, което означава какво?
Наскоро подписахме споразумение между генералния директор на ELI и Министъра на образованието у нас. Това дава възможност у нас да идват учени от цяла Европа, за да използват нашите бази за своите проучвания. Тепърва ще говорим и за възможните приложения на направените изследвания и в областта на биологията и медицината, като например изследване на нервни импулси, йонните канали и реално може да се наблюдава какво се случва, когато светлината се погълне от системата и как тази енергия се развива.
Фотоволтаиците могат да бъдат и полезни, и вредни. За мен полезни ще са фотоволтаиците по покривите. Моите студентите имаха задача да изчислят, ако се поставят фотоволтаици на покривите на сградите в София и Пловдив, резултатът бе получаването на енергия, произведена от две атомни централи като тази в Козлодуй и това е полезното. Не трябва обаче да се допуска изграждането на фотоволтаични системи на плодородни земи.
Освен това те работят с батерии, които имат живот и след това трябва да бъдат подменяни. Това също създава и възможности за корупционни схеми", разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доц. Иван Бъчваров от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Доц. Иван Бъчваров е преподавател от катедра "Квантова електроника" и ръководител на 2 лаборатории – "Лазерна физика и приложения” и “Фемтосекундна спектроскопия” при Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Във Физическия факултет може да се види реално производство на фотоволтаична енергия за индивидуални потребители.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Иван Бъчваров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
