Какво предстои за България между съмненията за национализация на "Лукойл" и проектобюджет, наречен от мнозина "влакче на ужасите", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стоянов, журналист във вестник "Капитал".
30 секунди за един текст в Комисията по енергетика
"Наистина беше много светкавична енергийна комисия. Както и повечето хора, я гледахме на запис, защото нямаше как да знаем, че такава ще съществува. Била е обявена извънредно за 9 часа и 10 минути сутринта, провела се преди това, така че и опозицията не е имало как да присъства.
Накратко, големият проблем с приетите текстове е, че противоречат в една своя част на Българската конституция, доколкото директно влизат в конфликт с един от основните ѝ принципи – че частната собственост в България е неприкосновена. Което не е просто принцип на Българската конституция, не е някакво своеволие на законодателя.
Чрез тези текстове искат да дадат по-големи правомощия на така наречения "особен управител" – една фигура, която е въведена като опция, да може да се вкарва в ключови предприятия с критична инфраструктура, и да му се даде възможност той да управлява "Лукойл", и не само да го управлява, а евентуално и да го продаде на някого.
Което само по себе си е директно все едно вземаш собствеността в случая на "Лукойл", която е руска компания. Но с това законотворчество, което се развива в рамките на няколко часа, съвсем спокойно можем да приемем закон, с който да национализираме каквото си поискаме по този модел. Така че най-малкото е тревожно за всеки предприемач, ако не и за всеки гражданин, че всяка собственост изведнъж може да се окаже обект на атака.
Няма и критерии как ще се избира този човек."
Добрия сценарий
"Ако заподозрем, че той се опитва да се грижи за това да имаме бензин и че всичко това се прави с най-добър у̀мисъл, би трябвало правителството – дали чрез конкурс, дали чрез покана – да се свърже с някоя международна компания с опит в управление на такива активи: петролна компания, дистрибутор на горива, която да застане с репутацията си и с опита си и да продължи да управлява рафинерията в Бургас."
Лошият сценарий
"Ако не сме толкова благосклонно настроени към това какви са плановете на управляващите, бихме заподозрели, че може просто да сложат Иван Иванов, Петър Петров или който и да е посочен от премиера или от някой от сенчестите премиери, както самият Бойко Борисов ги нарече наскоро, и този човек да продаде рафинерията или неизвестно колко време да я управлява в полза на своите работодатели."
Ролята на ДАНС
"Там целта е евентуалният нов собственик на българските активи на "Лукойл" да мине през проверка от ДАНС. Т.е. понеже тези компании ги считаме за особено важни, да получи одобрение от ДАНС. Ако имаме позитивен прочит – държавата се грижи този ценен актив да не попадне в нечии съмнителни ръце. Примерно "Лукойл" да не си го прехвърли от единия джоб в другия на някое подставено лице или нещо подобно.
Ако имаме негативен прочит – това би означавало просто управляващите да имат контрол над евентуална сделка и да имат лостове, с които, ако "Лукойл" се опита да си продаде актива на някой, който не се харесва на управляващите, те да могат да кажат: "Не, не – тази сделка няма да се случи. Това няма да бъде купувачът". Тоест това е тотален държавен контрол в лошия сценарий."
Защо е лошо това
"Наред с "магазините за хората", сега може да видим, че има и "бензиностанции за хората", както е тръгнало. Управлението на една рафинерия е доста сложен бизнес. Рафинерията не е нещо, което можеш да включиш и изключиш с копче. Т.е. дори да има най-добро желание, не всеки може да управлява рафинерия. И ако попадне просто в нечии ръце, дори с най-доброто му желание, тя може да спре да работи. Тоест, според приетите днес текстове, това не подлежи на никакъв съдебен контрол. Тези текстове би трябвало да стигнат до Конституционния съд и да бъдат отменени в тази си част.
Но докато това се случи, тъй като тези неща, които обикновено отнемат месеци, може вече през това време рафинерията да е взета под контрол от някого. Докато се управлява, горивото да се продава на определени фирми, на други – не. Тоест, който я контролира в този момент, ще има доста власт над ситуацията. И целият частен сектор, дори и да не сме национализирали всички бензиностанции, само тези на "Лукойл", ще бъде в ръцете на управляващите. Което е доста притеснително."
Опасностите
"Първата е да има проблем със самите доставки. Този, който е сложен да управлява, да не управлява добре рафинерията и да няма бензин. Така че можем да се окажем без бензин по бензиностанциите. Второто, което може да се случи, е горивото от рафинерията да се продава през някой посредник – само той да има достъп до нея. Формално би трябвало да се случва през Софийската стокова борса или нещо подобно, но няма ясен механизъм. Или поне управляващите не са го споделили с нас. Така че, ако си представим един посредник, който може да събира надценка, цените на горивата за всички ще се вдигнат.
Тоест – първа хипотеза: няма достатъчно. Втора хипотеза: има, но е по-скъпо.
Сигурно има и хипотетичен вариант, в който всичко се развива добре – да имаме перфектен управител на рафинерията, който я управлява много добре. Да речем, поканят някоя международно призната компания, която да я управлява временно."
Въпросът е кой сега ще бъде избран за особен управител. Споменахме КТБ в началото, ами, все около едно и също лице се върти и си стои цялата ситуация. За "Булгартабак" му отне години, преди да изтлее, а тук може да се случи много светкавично. Защото наистина управлението на рафинерия не е като управлението на друг бизнес.
България също би трябвало да се стреми да сложи управител, да каже: "Ние, като държава, заедно с управителя, заедно със, ако са нужни, законови промени, гарантираме, че пари няма да стигнат от "Лукойл" Нефтохим към "Лукойл" Москва."
Ако някой реши да продаде "Лукойл"
"Формално е написано във внесените текстове, че трябва да се направи пазарна оценка, ако ще се продава. Но не пише чия е тази оценка. Както разбираме, няма да има и съдебен контрол, така че "Лукойл" не могат да оспорят тази пазарна оценка. Ако докараме текстовете до абсурд, можем да си го представим как се събира се една енергийна комисия, като днешната, казва "тя струва 100 милиона", примерно... Освен това никъде не е разписано каква е процедурата за продажба. Дали трябва да е някакъв търг, конкурс, да се поканят много участници, че поне да вземем най-добрата цена за тази рафинерия. Най-малкото длъжни сме пред акционерите."
Лошият сценарий и политическите интереси
"Предположението е, че е пълна мъгла. Когато човек трябва да търси какво се случва, кой управлява "Лукойл", кой го е назначил за България, как въобще вървят процесите у нас. Сега, недоверието към управляващите при нас е дълбоко вкоренено на база на предишни случаи, като например КТБ. Така че, някак си, може би във всички нас има един здравословен инстинкт да казва: "Ако те правят нещо, сигурно имат нещо друго предвид." Със сигурност управляващите не искат да си докарат криза с горива. Обикновено това е едно от нещата, които доста бързо водят до падане на правителство. Ако има недостиг на горива, особено през зимата. Каквото и да се върти в главата на българските политици обаче, проблемът с "Лукойл" си стои. Дай Боже, да изберат за "особен управител" някой, който е от чужбина и наистина с репутация, а не никой, който никой не го е чувал досега, и той просто да употреби този актив както му бъде наредено.“
Защо му е на някой български олигарх да купува рафинерията
"Самата рафинерия е доста ценен и скъп актив, особено ако може да се придобие на сравнително безценица в тези мътни води. Още повече, че въпросният български олигарх, който и да е той, едва ли би я държал за дълго. Това по-скоро е вариант, в който той ще действа като брокер за този актив. Не виждам вариант, в който "Лукойл" завинаги да остане в ръцете на български олигарх. Но краткосрочно има доста сериозни рискове."
Как това би се отразило на хората
"Много зависи какъв сценарий се развие. Ако се развият най-черните сценарии, които сега обсъждаме, може да се отрази на хората под формата на съдебни арбитражни дела от "Лукойл" срещу България. Вероятно, след като свърши войната в Украйна. И те могат да са за милиарди. Така че българинът ще го плати през това. В другия негативен сценарий ще го плати през по-скъпи горива или някакъв хаос на пазара на бензин и дизел в страната. В третия сценарий, ако го броим за някаква вероятност на позитивен сценарий, няма да усетим практически нищо. Ако държавата си свърши добре работата, рафинерията ще продължи да работи."
Какво представлява "Германският сценарий", какви са възможните перспективи за "Лукойл" в България и какви последици би имал предложения бюджет, чуйте в звуковия файл.
Снимка – АКФ стопкадър
