"Доналд Тръмп го няма тук. Той отрича науката и със затворени очи води към пропастта обществото си, а с него и цялото човечество. Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп напълно греши", каза Петро. Позицията на Тръмп по този въпрос е добре известна – климатична криза няма.
Преките нападки избегна домакинът на срещата – бразилският президент Лула Да Силва. Преди две седмици той се срещна с Тръмп в Малайзия. Двамата си стиснаха ръцете и се усмихнаха на камерите, въпреки наложените 50-процентови мита върху вноса от Бразилия за Съединените щати. Преговорите между двете страни продължават.
Не са дипломатични отношенията на Тръмп с Петро и други лидери в Латинска Америка след започналите удари по предполагаеми нарколодки в Карибско море и преките заплахи срещу режима на Николас Мадуро във Венецуела.
Майкъл Фокс – свободно практикуващ журналист, който от десетилетия пребивава в различни страни от Латинска Америка и следи политическите процеси там – коментира пред БНР политиката на американския президент в Западното полукълбо и по-конкретно отношенията на Тръмп с Лула Да Силва, за когото догодина предстоят избори.
"Тръмп оказва силен натиск върху Бразилия с 50-процентовите мита, но трябва да се подчертае, че има изключения за определени стоки. Ситуацията не е толкова лоша за Бразилия, колкото човек би си представил, като чуе за 50-процентово облагане. В много отношения САЩ сами си навредиха с тези мита и те бяха опит да се спре процесът срещу съюзника на Тръмп - Болсонаро, който впоследствие беше осъден. Митата всъщност засилиха подкрепата за Лула, чийто рейтинг падаше. Бях в Бразилия за конференцията на БРИКС през юли, когато хората излязоха на улицата и рейтингът на Лула скочи с 10-15%.
В момента Лула води във всички проучвания преди изборите догодина.
Дясната опозиция и консерваторите на Болсонаро се опитват да намерят единен кандидат. Шансовете на Лула да спечели отново са много добри, въпреки че управлява с Конгрес и Сенат, които са контролирани от центъра и десницата.
Най-голямото предизвикателство пред него е икономическата ситуация в самата Бразилия, но от голямо значение е и геополитическият план и какво ще се случи във Венецуела. Хората често забравят, че двете страни имат обща граница. Каквото и да направи Тръмп в региона, ще има политически последици и за Бразилия".
В края на миналия месец една полицейска операция в Рио онагледи друг аспект на вътрешната ситуация. Тя беше оторизирана от десния губернатор и завърши с най-малко 121 убити. Лула нарече случилото се клане и поиска независимо разследване. Агенция Ройтерс обаче цитира свои източници в президентството, според които държавният глава е останал по-тих от обикновено, тъй като в града и страната се наблюдава немалка подкрепа за акции срещу бандите, дори когато включват екзекуции без съдебен процес.
Немалко хора по света гледат по този начин и на наредените от Доналд Тръмп удари в Карибския басейн и Тихия океан. След като звучно нареди на ЦРУ да действа на терен във Венецуела, но отрече да планира военна операция, тази седмица Тръмп каза, че дните на Мадуро са преброени. Как всичко това се вписва в отношението на американския президент към Латинска Америка?
"Тук има няколко аспекта. Първият са атаките срещу предполагаеми наркокораби и убиването на поне 65 души при 15 различни удара до момента. За пръв път виждаме едностранни военни действия на САЩ в региона от 1989 г. и инвазията в Панама. Разбира се, имаше подкрепяни от САЩ преврати и подкрепа за местни армии и въоръжени групи чрез инициативи като "План Колумбия" в целия регион, но близо 40 години не предприемаха преки военни действия.
А последният такъв случай в Карибите беше през 1983 – инвазията в Гренада. Така че това е наистина голямо събитие, пълна промяна в американската готовност за действие. Можем да говорим за нова версия на Доктрината "Монро", при която Тръмп се опитва да си върне територии, които според него САЩ са изгубили. Това няма нищо общо с наркотрафика.
За първите ударени кораби край бреговете на Венецуела през септември казаха, че пренасяли фентанил. Фентанилът не идва от Венецуела, която изобщо не е сред основните маршрути за наркотрафик. Той се случва най-вече през Източния Пасифик – Еквадор, Колумбия, Панама. Удари имаше и там, но повечето бяха в Карибите.
През 1989 г., когато нахлуха в Панама, това се случи по-малко от месец след падането на Берлинската стена. САЩ преминаха от Студената война към Войната с наркотиците и влязоха в Панама, за да свалят Мануел Нориега, обвинен, че е наркобос. Сега твърдят, че Мадуро е наркобос. А Нориега е бил сътрудник на ЦРУ години наред и бива премахнат, когато започва да действа самостоятелно, а на целия регион се показва, че САЩ са готови да действат.
Разликата днес е, че САЩ заплашват множество страни. Тръмп отне визата на колумбийския президент Густаво Петро, говори за изпращане на войски срещу наркокартелите в Мексико, със или без съгласието на президента Клаудия Шейнбаум. Изглежда почти като международна версия на пращането на националната гвардия в различни градове или заплахите това да се случи. Целта е да се държат всички в напрежение и несигурност.
Разбира се, Шейнбаум, Петро, Мадуро, Лула и президента на Куба са гласовити. Цялостната реакция в региона обаче е по-скоро сдържана, защото лидерите се притесняват какво Тръмп може да предприеме в отговор".
От друга перспектива американският президент изпълнява предизборни обещания – безмилостна борба с нелегалната имиграция, с престъпността, с наркотрафика, а ако имаме предвид определени части от МАГА-движението, които той адресира по-дискретно – борба и със световния ляв заговор. Първо стреляш, после говориш. Хората са гласували за всичко това. А Мануел Нориега беше военен диктатор, поддържан от ЦРУ, но също и наркотрафикант. Преди 10 години двама доведени племенници на Мадуро бяха заловени с наркотици. Защо и той да не се занимава с това и защо Тръмп да не си изпълнява обещанията?
"Нека да дадем контекст. Само през тази година САЩ вече са открили и конфискували наркотици за милиони долари в кораби, които са били спрени в Тихия океан и в други части на региона, докато са се опитвали да достигнат Америка. Това е дългогодишна политика и тя не включва взривяване на лодките.
Единствените оцелели при атаките - единият от Еквадор, другият от Колумбия - бяха отведени в САЩ и след това върнати обратно. Ако наистина бяха наркотрафиканти и САЩ имаха доказателства, то щяха да ги изправят пред съда с голяма публичност. Вместо това ги върнаха и казаха, че нямат доказателства.
И това също показва, че всичко е въпрос не на наркотици, а на идеология. САЩ имат трима основни съюзници в региона – Наиб Букеле в Салвадор, Хавиер Милей в Аржентина и Даниел Нобоа в Еквадор. И срещу Нобоа има обвинения, че е бил намесен в наркотрафик, посредством бизнеса му за износ на банани. Белият дом, за който е толкова важна борбата с наркотиците, не е споменал и дума за това, а просто подкрепя Нобоа.
Не е случайно, че трите страни, срещу които Тръмп най-усилено работи, имат леви лидери – Шейнбаум, Петро и Мадуро. Ако не си му приятел, попадаш на прицел. И определено е свързано с ресурси. Венецуела има най-големите доказани петролни резерви – ако не в света, то поне в Западното полукълбо. И се намира точно срещу САЩ, през Карибско море. Така че, що се отнася до Венецуела, винаги е ставало дума за петрол. А очевидно – и за идеология".
От тази перспектива сега във Венецуела Тръмп има сериозен съюзник в лицето на Мария Корина Мачадо, носителката на Нобелова награда за мир, която одобрява възможността за американска военна интервенция в страната. Консервативните ѝ послания изглежда са много по-популярни в самата Венецуела, отколкото беше Хуан Гуайдо. Мадуро обаче е критикуван както от дясно, така и от ляво за корупцията, която допринася за огромната бедност в страната.
"Повечето хора не разбират, че във Венецуела Мадуро олицетворява проект, който е по-голям от него. Очевидно е, че освен опозицията, много хора в Боливарското движение (започнато от Чавес) не одобряват Мадуро. Въпреки това, самият проект продължава да е достатъчно подкрепен. През август видяхме как много хора се записват за военна служба в случай на американска атака. Не защото непременно харесват Мадуро, а защото това би означавало край на самия проект, който има дълбоки корени в много общности из страната".
Левите проекти в Латинска Америка обаче не изглеждат във възход. Следва ли консервативна вълна на континента?
"Идването на власт на Тръмп е от огромна полза за крайнодесните в региона. Видяхме го при избора на Болсонаро през 2018 г. В Чили Хосе Антонио Каст можеше да победи Габриел Борич, а сега разполага със сериозна подкрепа преди изборите този месец и може да е новият президент. С идеологическа и финансова подкрепа от Тръмп, Хавиер Милей наскоро спечели важни депутатски места.
Дори по-голямо от това на Тръмп е влиянието на един от съюзниците му – салвадорския президент Наиб Букеле. При пътуванията си из Латинска Америка постоянно чувам – "Ех, иска ми се да си имахме Букеле". Неговата страна години наред страдаше заради престъпността и наркотрафика. Той дойде и затвори десетки хиляди членове на банди, покрай тях и десетки хиляди невинни хора. Законността е спорна, но в Салвадор вече можеш да излезеш по тъмно, без основателното притеснение, че ще свършиш в чувал.
Десните безспорно са във възход. Предстои да видим как ще изглеждат нещата през следващите години, но със сигурност Тръмп оказва натиск на държави от региона, какъвто не са си позволявали предшествениците му през последния близо половин век, със сигурност е без еквивалент след края на Студената война. Настъпи нов световен ред и тепърва ще разбираме какво означава това".
