Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на изразяване в България. През 2003 г. 10 ноември е обявен за Ден на свободата на словото у нас по време на церемонията за връчване на наградите за журналистика "Черноризец Храбър", организирани от Съюза на издателите в България.
По това време страната ни се нарежда на 35-о място в Европейския съюз по показател "свобода на медиите".
Днес, според последния доклад на "Репортери без граници", България заема 70-о място в света – спад с 11 позиции спрямо 2024 г.
Какво стои зад това понижение? Дали журналистите стават по-зависими и по-предпазливи, или проблемът е в законовата среда, която не гарантира независимостта и сигурността на работещите в медиите? Именно на тези въпроси се спря журналистката Мария Черешева в рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден".
"Всяка година се организират мисии в една-две държави за установяване на фактите", обяснява Черешева. "В тях участват представители на международни организации, които се срещат не само с журналисти и издатели, но и с институции, имащи отношение към медийната среда. Сред тях са Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи – което трябва да гарантира безопасността на журналистите при работа на масови събития и протести – както и прокуратурата, Съветът за електронни медии (СЕМ) и Министерството на културата."
"Миналата седмица излезе по-подробният доклад, базиран на изводите от срещите и наблюденията на колегите," казва Мария Черешева.
"Тези организации следят България отдавна, така че хората, които дойдоха тук, не бяха неинформирани – страната ни е във фокуса им. Работим с тях от години по случаи на посегателства над журналисти и тенденции, застрашаващи цялата медийна среда."
По думите ѝ изводите не са особено обнадеждаващи. Макар повечето институции да са били отворени за диалог, Министерството на културата е отказало среща, позовавайки се на служебна натовареност, и е предоставило писмени отговори на част от въпросите.
В разговора тя обясни защо то е толкова важно.
"Може би най-важното нещо в момента е т. нар. Европейски акт за свободата на медиите (EMFA) – регламент, който за първи път не говори само за регулиране на пазара, а признава свободата на медиите като необходима предпоставка за съществуването му", подчертава Черешева.
Тя допълва, че за да бъде приложен актът, трябва да се направят промени в Закона за радиото и телевизията – промени, които отдавна се очакват, но са блокирани от продължаващата политическа криза.
Сред основните проблеми, очертани от мисията, е непрозрачната собственост на медиите и скритите икономически и политически интереси, стоящи зад фасадите на официалните собственици.
Друг сериозен акцент е поставен върху конфликта между СЕМ и БНТ, свързан с неосъществения избор на генерален директор на националната телевизия – ситуация, която според наблюдателите е показателна за по-дълбоки структурни и институционални проблеми в управлението на обществените медии.
Слушайте!
