"Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но това се разбира от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа" – така председателят на Учредителното народно събрание митрополит Антим Видински, първият български екзарх, се обръща към народните представители в новоосвободена България. Датата е 14 април 1879 г., а на 16 април същата година първата Конституция на България – Търновската конституция, е гласувана и подписана от депутатите на Учредителното събрание. Това е правната основа, върху която започва изграждането на новата българска държава след Освобождението (1878 г.) през XIX в.
Участват 230 народни представители от земите на бъдещото Княжество България и специалният представител на княз Дондуков-Корсаков – Сергей Лукиянов, който е и автор на проекта за българска конституция. Не са допуснати до участие представители на българите от останалите под Османска власт земи – Тракия и Македония.
В Учредителното събрание участие взимат 117 български депутати – това са председатели на висшето духовенство, председатели на окръжни съдилища и други институции, 89 депутати са избрани от населението и 24 са назначени пряко от княз Дондуков-Корсаков като представители на различни общности в България.
Задачата на Учредителното събрание е да изработи основния закон на Княжество България. Открива се на 10 февруари (стар стил) 1879 г. от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора: значителна част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, 2/3 от всички депутати владеят френски език, а половината – френски и други езици. Около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция – учители, прависти, духовници, публицисти, издатели, лекари. Но сред депутатите има и търговци, занаятчии, селяни. От всичко това можем да направим извод, че въпреки дългото османско владичество българският народ е в състояние да излъчи достойни и способни представители, които имат далновидност и то в непозната за тях дейност – парламентарната. Сред депутатите са първите строители на съвременна България, както ги нарича в знаменитата си книга историкът Симеон Радев.
Заседанията в Търново се наблюдават и от представители на държавите, подписали Берлинския договор – на Германия, Франция, Англия, Италия, Австро-Унгария, Русия и Турция. Идват и журналисти от европейски вестници – представителят на Англия съобщава за кореспонденти на "Таймс" (Тhe Times) и "Стандарт" (The Standard).
"И понеже в Търново е била най-голямата зала в тогавашна България и все още е бил жив споменът, че Търново е центърът и столицата на България преди падането под турска власт, именно в Търново се събира Учредителното народно събрание" – обяснява историкът д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей в старопрестолния град, част от който е Музеят "Възраждане и Учредително събрание".
Скоро в Музея ще бъде направена и възстановка на печатницата – споделя намеренията си като директор на институцията д-р Иван Църов.
Макар и неопитни в държавните дела, хората, подписали Търновската конституция, са били визионери. "Техният поглед е бил с години напред, а не просто за утрешния ден, това е разликата между депутатите тогава и сега" – казва още Иван Църов.
А иначе Търновската конституция е променяна и допълвана много пъти. През 1946 г. тя е заменена от т.нар. Димитровска конституция, с която се променя държавното управление и става от монархия на република – припомняме си от уроците по история.
Самата сграда, в която е изготвена и гласувана Търновската конституция, е проектирана и построена от най-известния строител по онова време – възрожденския майстор Кольо Фичето. "В нея винаги са били настанявани административни служби като общината, съдът и някои други" – продължава разказът на историка д-р Иван Църов, който определя сградата на Учредителното събрание като една от съвременните емблеми не само на града, но и въобще на България:
"В непосредствена близост се намира малък площад, който около 400 години е било център на Търново и, както е обичайно в един град в Османската империя, около този център са разположени някои от сградите, които почти са задължителни в градоустройството от онова време. Естествено конакът, най-важната сграда, където протича целият административен живот, а до конака съвсем логично се намира затворът. До него е и дебоят, това е и досега съществуващата сграда на стария архив, който, разбира се, има и съвременна сграда. На мястото на тази съвременна сграда на държавния архив навремето е бил местният съд. Почти всички градове в Османската империя са били устроени по този начин. Кольо Фичето построява тази сграда в рамките на 2 години, от 1872 до 1874 г., когато вече е била готова и започва да функционира. Има и още един интересен момент – Васил Левски, след като е арестуван в Къкринското ханче и е отведен в Ловеч, там вече е бил разпознат, но не са били на 100% уверени дали това е Апостола и го докарват в Търново, където остава в затвора до конака. На следващия ден се събира един съвет от турци и българи, които официално го разпознават започва съдебният процес срещу него. Но, след като се установява, че той е най-търсеният по това време в Империята комита, решават и го откарват в София. Така Апостола престоява три денонощия в затвора тук" – връща се назад в историята д-р Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей във Велико Търново, част от който е Музеят "Възраждане и Учредително събрание"
Вижте също:
Снимки: БТА, museumvt.com, Facebook /Регионален исторически музей - Велико Търново
