Правителството трябва да обясни и мотивира политиката, която провежда през Бюджет 2026, но за съжаление виждаме липса на политики.
Това заяви пред БНР Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ "Подкрепа" и коментира:
"В бюджета за 2026 г. е планиран нисък ръст на заплащането на труда, което е 5% за масовите хора, които работят в администрацията или заети в публичния сектор. Като сложим, че има увеличение на осигурителната вноска, накрая ще се окаже, че я има 1,5 - 2% реален ръст на работната заплата, я - не. ... Не сме съгласни с начина, по който се провежда данъчната политика. ... Големият минус на властта е, че тя трябваше по-рано да излезе и да обясни защо точно ще провежда дадените мерки през Бюджет 2026. Почти всички мерки са някак си половинчати, не се вижда ясно изразена мярка - дали ще се борим с демографията, дали ще компенсираме покупателна способност и жизнен стандарт - не става ясно".
Продължаваме да обедняваме като нация - и като домакинства, и като работещи, категоричен беше той:
"Политиката, която се провежда през последните години, явно не води до забогатяване на хората или поне до поддържане на един и същ стандарт във времето. Цените продължават да растат въпреки всички мерки, които се предприемат от държавата. Което също е въпрос на анализ защо се получава така".
Кацарчев съобщи, че от КТ "Подкрепа" още не са взели решение дали ще участват на заседанието на НСТС на 13 ноември:
"На 11 ноември се събираме федерациите в КТ "Подкрепа" и ще вземем решение какви ще бъдат действията ни след това".
Единомислието между синдикати и работодатели по отношение на бюджета за 2026 г. е по общата тема, че той би могъл да бъде по-различен, посочи той и уточни, че по конкретните детайли в държавния бюджет са на различно мнение.
Нямаме информация какво се случва в рафинерията в Бургас, подчерта главният икономист на КТ "Подкрепа":
"Там има локален синдикат само за "Нефтохим-Бургас" и ние от двата национални синдиката не знаем какво става вътре. Не знаем дали са гарантирани работните места на заетите в бургаската рафинерия. Не чуваме нищо как ще реагира държавата. Притеснително е и това, че няма реакция на ЕС".
Според Кацарчев договореността, постигната от унгарския премиер Виктор Орбан със САЩ, може да се окаже кон за кокошка:
"Орбан по скоро си плати за една година отсрочка, но това дали е кон за кокошка е въпрос на сметки".
"Притеснително е и колко са фактическите резерви на горива и колко са вътре и извън страната, не казват колко барела имаме на разположение. Знаем колко е среднодневната консумация и знаем, че най-засегнат ще бъде транспортът. ... Оттук нататък се случва една хубава голяма криза. Затова е важно властта да информира гражданите какви решения взема и как ще премине през това изпитания. Синдикатите тук няма как да се намесят, защото ние нямаме никаква информация относно това какво се случва и относно запасите", коментира още Атанас Кацарчев.
По думите му темата за "Лукойл" не намира място в разговорите за държавния бюджет, а той е съществена част от бюджета за догодина, защото какво се случва с приходите в хазната, ако рафинерията спре за няколко месеца.
Интервюто на Стефан Кунчев с Атанас Кацарчев в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
